Но един ден Байърз поиска да избягам с него. „Нуждаеш се от съпруг — настоя той. — Не можеш да стоиш сама в Ривърз Едж.“ Надяваше се, че нямало да проявя глупостта да се надявам, че Дру Самнър щял да се ожени за мен.
Попитах го: „А защо не?“, той замръзна на място и явно подразбра каква беше причината да му откажа. „Защото смятам да поговоря с него — запъна се той. — Затова!“
Речено — сторено. Не зная какво точно са си приказвали в продължение на цели два часа зад заключената врата на кабинета, но впоследствие узнах, че Байърз е задавал въпроси около смъртта на Робърт.
Но когато Дру му поискал доказателства, Байърз позеленял от злоба. „Мога да докажа, че е неспособна майка — заплашил. — В действителност е мой дълг да отведа децата.“
Дру ми разказа всичко това в кабинета си, след като човекът си бе отишъл. „Ще ти задам само веднъж следния въпрос — каза ми с леден тон. — Отрови ли или не брат ми?“
Почти въздъхнах от облекчение. Краставата жаба явно не беше видяла нищо, щом считаше, че съм отровила Робърт. Отговорих му: „Не, как можа да си помислиш такова нещо?“, без дори да ми се наложи да излъжа.
Дру, изглежда, не се успокои. Погледна ме с отвращение и се закле, че ако му дам повод да си помисли обратното, нямало да се поколебае да ме тикне зад решетките.
След това ме информира, че щяхме да се оженим, но само за да спасим децата, а не поради някакво желание от негова страна. „Гледай да не сгрешиш — предупреди ме. — Женитбата ни ще бъде за удобство и втори път няма да те докосна.“
Ядосах се от отношението му към мен и малко остана да му кажа истината за Стивън и Елизабет просто така, от злоба, но прецених, че това е оръжие, което може да ми послужи по-късно. Най-напред исках да се убедя, че е изпитал достатъчно силно вина и разкаяние за простъпките си. А след това щеше да узнае и да заобича копелетата, и аз може би щях да мога да ги използвам против него.
Секунди след нашата кратка бизнес-сватба, Дру започна да се разпорежда. Забрани на Рейчъл да припарва в плантацията, беше научил за магиите й и не желаеше да се мярка около децата. Изчезна и причината за контакти с познайниците ми в Ню Орлийнз. Продадохме къщата ми там, за да изплатя дълговете си, и нямаше повече къде да отсядам, за да се забавлявам.
Накратко, трябваше да стана идеалната съпруга и майка — да си стоя вкъщи и да се науча на домашните си задължения от Аби. Попитах го какво щеше да направи, ако откажех. Отговори ми, че съм имала два пътя — да играя според гайдата му или да вляза зад решетките.
Съмнявам се, че бе искрен в заплахите си. Ако наистина подозираше, че съм направила нещо на брат му, никога не би допуснал дори да се доближа до скъпоценните деца.
Независимо от всичко, страхувах се от силата на фамилията Самнър. Едно беше хората да обърнат гръб на бълнуванията на глупака Антон Байърз, и съвсем друго — ако братът на жертвата започнеше да говори за нечестна игра — тогава всеки би се вслушал. Можеше да излезе и че съм отровила бившия си съпруг, протестите ми нямаше да променят нищо.
Непоносимо положение. Не можех да живея като пленничка отново, дори и заради Дру, нито пък можех да доизживея дните си като монахиня.
Това беше причината миналата нощ да се промъкна в колибата на Рейчъл сред блатото. Оплаках й се как животът ме задушава и че съпругът ми ме подлудява.
Тя се усмихна с ъгълчетата на устата си по отдавнашния свой маниер и ме попита дали не желая да направи нова кукла. Бях вбесена, но не можех да понеса мисълта за Дру, грохнал и пречупен духом като Робърт, при това — от моята ръка.
Казах й „Не!“, тя кимна, но забелязах, че е недоволна. Тя го мрази и може би дори се страхува от него. Без съмнение беше разчитала на мен, за да се отърве от съпруга ми.
Обърна се назад и се пресегна за малка кафява кесия зад олтара си. Лицето й вече бе спокойно, съобщи ми, че притежава талисман, източник на сила, много по-могъщ от всяка друга магия.
Усмивката й бе лукава, сякаш предугади, че щях да затая дъх и сърцето ми щеше да учести пулса си три пъти. Не се интересувах какво беше видяла. Знаех само, че моята съдба ме чакаше там, във вътрешността на кесията.
Тя въздъхна и с театрален жест извади пръстен, изработен във формата на две увиващи се една около друга сребърни змии. „Това е брилянтът на Зомби. — Започна да ми обяснява и ми го показа в отворената си длан. — Безценен символ, предаван от майка на дъщеря много преди да бъдем поробени в Африка. Пръстенът е обитаван от страховитата змия-бог Льо Гран Зомби.“