Жената гледаше нагоре към нея и стискаше нещо в ръка. Беше не само доста далече, за да разгледа какво бе то, но и образът на Рейчъл се размазваше пред очите й, така че усещаше само пълната й с омраза и триумф усмивка.
Неприязненият поглед я привлече и дръпна, за втори път краката й не се подчиниха и тръгнаха сами.
Рейчъл се обърна внезапно, за да хвърли поглед към Ривър Роуд. Неочаквано слухът на Моника се възвърна. Чу бързото чаткане на копита на приближаващ се кон и това премахна глухотата й, която тя не бе осъзнала. Сякаш току-що се събуди. Намираше се на върха на стълбите, водещи от верандата. Погледна през рамо, но не видя чернокожата, а само почувства злата й воля.
Избяга към стаята си. Подсъзнателно се досети, че посетителката на спалнята й е била Рейчъл.
Оставаше да си отговори и защо.
Сара Джейн псуваше крантата, тъжен остатък от едновремешните елитни коне от конюшнята на баща й, и щеше да й извади душата, за да ускори крачка. С тази скорост никога нямаше да пристигне в Ривърз Едж.
Струваше й се, че всичко бе тръгнало против нея. Първо баща й се разболя вследствие на пиенето, а след това пристигнаха агентите по имотите, за да преговарят за продажбата на Бел Монд. А сега й се откриваше единствен шанс и тя да позлорадства. Гореше от нетърпение да види реакцията на Моник, когато научеше у кого беше пръстенът й.
Сара Джейн забеляза робинята Рейчъл в средата на пътя, застанала така, сякаш й се препречваше. Какво работа имаше тази ужасна жена, че се прокрадваше около къщата на Аби?
Въоръжена със справедливо негодувание, спря каретата и върза кончето си за близкия стълб на оградата. Приближи с твърда стъпка чернокожата, която се хилеше насреща. Проследи погледа й и забеляза, че най-горе на стълбите, водещи към верандата, Моник се врътна и заприпка към стаята си.
Излезе от кожата си, сметна, че двете пак заговорничеха.
— Какво правиш тук? — попита рязко и хвана камшика си за езда с две ръце. — Надявам се, че помниш заповедта на господин Самнър да стоиш далеч от къщата.
Рейчъл само се усмихна с нейния бавен, арогантен маниер.
— Страната е свободна. — Говореше надменно като кралица, а не като робиня. — А този път тук е обществен.
Сара Джейн стисна камшика. Откакто свърши войната, робите си позволяваха все по-волно държане.
— Махай се — каза й и замахна с камшика да я пропъди.
Чернокожата само повдигна вежди.
— Забрави ли кой кара грис-грис да съблазнява твоя креол така, че да ти предложи женитба?
Сара Джейн се озърна бързо наоколо, за да види дали някой не беше чул. Трудно можеше да си обясни защо бе потърсила услугите на заклинателката, но перспективата да обслужва нуждите на баща си до края на дните си в някоя паянтова съборетина в края на града, й се струваше непоносима.
— Не би трябвало да ме заплашваш — продължи Рейчъл, — тъй като избраникът ти още не ти е предложил венчило.
— Но ще го направи! — Сара Джейн бръкна и извади верижката изпод дрехата си.
Изпуфтя гордо, като видя как очите на жената се разшириха при вида на пръстена.
— Видя ли? Даде ми го като знак за своите намерения. — Или поне се надяваше да е така.
Другата забеляза колебанието й я уязви:
— Поиска ли вече ръката ти? А говори ли с баща ти?
— Е, не, но…
Рейчъл поклати тъжно глава.
— Нужна е силна магия, за да закараш един мъж до олтара.
В душата си Сара Джейн съзнаваше, че жената е права. В противен случай как Моник бе успяла да й открадне Робърт, ако не с помощта на чародейката и вуду?
— Какво трябва да направя?
— За да получиш твоя креол, трябва да ми дадеш пръстена.
Сара Джейн поклати глава, искаше й се да позлорадства. Щеше да живне в момента, когато можеше да каже накрая: „Ето, Моник, притежавам нещо, което ти желаеш“.
Но Рейчъл очевидно имаше други намерения. Тъмните й очи се спряха върху Сара Джейн и я приковаха на място.
— Не мога — опита се да протестира, но беше смазана от по-силната воля. — Беше ми подарък — продължи неуверено, решителността й се топеше, като гледаше в тези черни очи. — Не разбираш… Жак ще… бъде…
Рейчъл протегна ръка.
— Дай ми пръстена, мис Сара — сниши гласа си Рейчъл, звукът беше тих и галещ ухото. — Дай ми го незабавно.
Думите й омайваха, хипнотизираха и подтикваха Сара Джейн, докато тя разкопча верижката и я положи върху ръката на негърката.
На часа черните пръсти се сключиха около пръстена и го скриха от поглед.
Сара Джейн се разбуди, посегна да си го вземе обратно, но Рейчъл вече бе изчезнала. Прибра ръката си, уплашена от това как се разтрепери. Току-що бе направила непоправима грешка.