Изтича, препъвайки се, до къщата, сякаш търсеше убежище и видя Моник да слиза бързо по външната стълба на верандата.
— Всичко стана заради теб! — изкрещя й в лицето.
Аби си наложи с труд да не се усмихва, като наблюдаваше брат си и децата. Четиримата представляваха прелестна картинка, овъргаляни с брашно от главата до петите от усилията си да приготвят изненадата. Никой от тях не беше ял пица през живота си и не знаеше какво представлява, но Ники им я описа по вкус и спомена, че я обожава, и те бяха твърдо решени да й сготвят една.
Смятаха да я изненадат, с което да отпразнуват втория пълен месец, откакто Моника бе дошла при тях. По ирония на съдбата, докато Дру подготвяше изненадата, жена му завършваше последните приготовления за неговото тържество. Бог да благослови подрастващата младеж, че бяха такива превъзходни актьори — главата на семейството също нямаше представа, че ще празнуват рождения му ден същата вечер.
Аби се върна към обичайната си работа с въздишка, беше обещала и на двамата конспиратори, че щеше да опече кейк. Бъркаше тестото, но хвърляше скришом погледи към брат си. Не искаше да си признае, но не го бе виждала по-щастлив. Беше безумно влюбен.
Но срещаше и взаимност в чувствата. Беше забелязала как Ники търсеше с поглед съпруга си в далечината и как очите й овлажняваха, когато го откриеше. Всеки, който забележеше двойката, можеше да се убеди, че живееха в мир и сговор.
Аби им завиждаше, но знаеше, че снаха й бе върнала усмивката върху лицето на брат й. Само заради това бе готова да й прости всичко.
На Дру не му беше до усмивки, мъчеше, се над тестото, което месеше с децата.
— Мисля, че вече достатъчно дълго се занимавахме, Аби. Какво следва по-нататък?
Тя се разсмя и ги упъти да върнат тестото в купата и да го оставят да втаса за час-два. Дру, който непрекъснато хвърляше погледи към полето, обеща, че ще се върне, щом го повика. Децата изхвърчаха навън да играят.
Аби остана сама в кухнята. Хвърли кейка във фурната да се пече и започна да събира продукти, за да може да го украси. Не искаше да пропусне нищо. „Време е — реши тя — да станем приятелки с Ники. Щом обича така Дру, значи не е такова чудовище.“
Сякаш за да опровергае заключенията й, пронизителният писък на Сара Джейн Хокинз разцепи следобедната тишина. Обезпокоена, изтича навън пред къщата.
— Двете заедно заговорничехте — чу я да вика. — Ти си виновната.
Ники поклати глава, изглеждаше не по-малко разстроена от Аби във връзка с поведението на жената.
— Мисля, че е по-добре да влезеш и да поседнеш, Сара Джейн — успокои я. — Изглеждаш призрачно бледа.
— Нищо чудно. Бас държа, че ти си я насъскала. Знаела си, че вече го притежавам, и си поискала да си го върнеш. А аз… — За общо удивление и смут гостенката избухна в плач.
— Хайде, нека влезем вкъщи. — Моника простря дружелюбно ръце, но бе отблъсната.
— Тогава нека аз. — Аби пристъпи да подкрепи мис Хокинз. — Ники е права, по-добре е да влезем вътре.
Въведе в приемната Сара Джейн, която трепереше цялата. Аби я покани на големия, старинен диван. Разтри ледените й ръце и установи с почуда, че Ники не ги беше последвала.
— Какво се случи? — разбърза се Аби. Сметна, че щеше да спечели по-лесно доверието й, докато бяха сами.
— Сякаш… не можех да се спра… накара ме да й го дам…
— Какво те е накарала Ники да й дадеш?
— Не тя, а онази… Рейчъл. Накара ме да върна пръстена на Моник.
Аби чу шумна въздишка. Вдигна поглед и видя, че снаха й се беше върнала с чаша вода.
— Какъв пръстен? — попита влязлата с изменен глас и предложи водата на гостенката.
Сара Джейн отсръбна и започна да се съвзема.
— Онзи — със змиите. Жак… мосьо Рейнард ми го даде в знак на… неговото уважение.
— Не може да бъде! — Сега на свой ред Ники пребледня. — Той ми обеща!
— Не всички мъже са твои покорни роби! Твоята суетност ти е попречила да забележиш, че всъщност той предпочита мен.
— Ти даде ли пръстена на Рейчъл? — попита Моника с чувство на спешност, което се оказа много заразително.
— Чу ме, вече ти казах, че й го дадох.
— А тя сложи ли го на ръката си?
— Но защо? — Сара Джейн я погледна подозрително. — Жак спомена да не го нося. А защо не трябва?
Ники я сграбчи за раменете.
— Трябва да зная — настоя тя, гласът й беше напрегнат — дали Рейчъл сложи пръстена на ръката си?
— Откъде да знам? Грабна го и побягна.
Моника направи няколко крачки назад, лицето й бе ужасено и плашещо.
— Какво има? — попита Аби, бавно я обземаше страх.
— Не зная. Трябва да помисля… Ще се кача в стаята си.
Аби понечи да тръгне след нея, но Сара Джейн я задържа за ръката.