— Всичко ще се оправи — каза й с горест. — Рейчъл ще даде на Моник каквото й е необходимо, и тя ще ни остави на спокойствие.
Аби се заслуша, снаха й затропа нагоре по стълбите, всяка нейна стъпка ускоряваше ритъма на сърцето й. Беше запомнила лицето на Ники в последния момент, дълбоко в себе си се усъмни в твърденията на Сара Джейн. Нещата едва ли вървяха към по-добро.
Мъничето бръкна под възглавницата си и напипа студената черна кожа. Винаги се разстройваше, когато я докоснеше, беше завещанието на майка й. Но след като чу Моника и Сара Джейн, си въобрази, че предстояха да се случат ужасни неща.
Може би бе дошло времето да занесе на Ники книгата на мама.
Елизабет я чу да слиза в хола и да прекосява стаята. Изтича до вратата и я открехна. Чу монолога й:
— Може би духът на Моник е у Рейчъл. Вероятно това е причината да ме мрази толкова много.
Момичето примига смутено. На кого ли приказваше Ники и какво означаваха думите й?
— Трябва да разбера — продължи и стана ясно, че говореше на себе си. — С помощта на пръстена Моник може да възвърне тялото си, когато пожелае. Трябва да й попреча.
Мъничето хвърли поглед към възглавницата и изведнъж се реши. „Ники е развълнувана и черната книга може би ще засили тревогите й. Но трябва да знае за мама поне колкото мен. И освен това умее да чете, а аз — не.“
Моника явно не се ориентираше в обстановката и момиченцето предчувстваше, че в книгата е написано нещо, с което можеше да се предотврати завръщането на мама, която щеше да ги нарани.
Изтича до леглото си и измъкна книгата изпод възглавницата. Забърза през коридора надолу към стаята на Ники.
Но когато пристигна там, тя вече бе тръгнала.
Моник
Довечера ще бъде сюблимната нощ.
Странно, но си мисля често за Дру, пулсиращ в мен, и губя много време да се мятам в празното си легло. Трябваше да се досетя, че нито един мъж на света не можеше да ме задоволи напълно. Това, от което се нуждая и към което се стремя, го притежава само Бог. И то единствено — Льо Гран Зомби.
Някой вероятно би ми възразил, че съм прелъстена в света на мъртвите, но те никога не биха могли да изживеят екстаза, който изпитвам със змиите.
В интерес на истината, какво ми предлага Дру освен живот, изпълнен с тежък труд? Пренебрегване!
С помощта на Зомби мога да добия друг живот в друго време.
Това била тайната на брилянта на Зомби, довери ми се Рейчъл снощи, доволна от това, че се бях отдала на ритуалите й. Тя наблюдаваше как черната й змия се увива около голите ми крайници и накрая обяви, че съм готова — самият Зомби бил дал благословията си.
Обеща ми, че тази нощ щях да яхна змията и тя щеше да ме заведе където си поиска.
„Но — предупреди ме, — трябва да си платиш. Моят Зомби е алчен бог. Апетитът му трябва да бъде задоволен. Ще ти намери нов живот, но в замяна ще му дадеш душата си, която обитава сегашното ти тяло.“
Отговорих: „Да, разбира се, всичко, каквото поиска.“ Тогава влудяващо бавно тя бръкна в джоба си. Зяпнах, в ръката си държеше втори пръстен, еднакъв с предишния. Трябваше да го предам на някоя невеста на Самнърови в деня на сватбата й.
„Легендата гласи — обясни ми, — че пръстените образуват връзка между настоящето и бъдещето, тунел, по който могат да преминат душите. Твоята задача е да направиш така, че никоя душа да не може да се върне в сегашното ти тяло. В противен случай биха възникнали сериозни последствия, ако гладът на Зомби не бъде утолен.“
Съгласих се още веднъж с: „Да, разбира се“, но повече не я слушах. Рейчъл е добра робиня и способна учителка, но аз предпочитам да върша всичко на своя глава.
Нощес, съвсем сама, ще извърша пътешествие във времето.
Аби се бе изправила на най-долното стъпало застана на стълбата и се двоумеше дали да се качи горе, за да поговори с Ники. Сара Джейн настоя: „Остави я по-добре сама“, но след това си замина и Аби се убеждаваше все повече, че снаха й имаше нужда от нея.
Взе първите няколко стъпала и чу грохот от приближаващ кон. Почуди се какво ли бе накарало мис Хокинз да се върне и тръгна към вратата.
Но този път беше Дарси.
Сърцето й се преобърна, когато забърза да го посрещне. Видимо разтревожен, полковникът скочи от коня си, преди още да беше спрял. Понечи да го успокои, но той й викна:
— Къде е Ники?
Аби кимна нагоре и я обзе чувството сякаш бе хвърлена в езеро с леденостудена вода. Не се довери на гласа си, тъй като се опасяваше, че отвореше ли уста, нямаше да може да спре потоците от завист и негодувание, бушуващи в нея.
— Трябва да… намерим… брилянта… на Зомби. — Сдъвка думите, опитвайки се да поеме дъх.