Рейчъл пресече нечистия под и приближи черното гърне, което къкреше на огъня върху триножник в камината. Вдигна капака и Моника я лъхна дъх с прекрасен аромат. Навея й спомени от дома, за дъждовните дни, които по време на детството си прекарваше много рядко с Джудит. Понякога леля й сваряваше гърне с билков чай и ставаше по-любвеобилна, което много допадаше на Моника.
Един спомен ослепително блесна в съзнанието й — Джудит пищеше, пръстите й, приличащи на изкривени хищни нокти, се протягаха към нея да й поднесат пръстена. След това я прокле, прати я по дяволите…
Рейчъл се появи иззад рамото й с димяща чаша и Моника се пресегна с удоволствие. Искаше да възвърне доброто си самочувствие, изпита нужда да забрави сцената със смъртното ложе. Потръпвайки, отпиваше от течността и топлината й се разливаше по тялото й.
Моника се сгорещи, възприятията й отслабнаха. Имаше нещо познато във вкуса, макар и едва доловимо, но тя се бе успокоила и не пожела да се помъчи да си го припомни. Ако беше нещо важно, щеше да изплува в паметта й, а ако ли не — щеше да се наслади на чувството си на унес.
Поддаде се на вътрешния си импулс и тръгна напосоки из стаята. Сякаш плуваше със сал по река и се печеше безгрижно на слънце, докато течението я отнасяше. Докосна грубите мебели, прокара ръка по делвите и странните инструменти и накрая се понесе към предопределението си.
Дръпна завесата и се изправи пред сложно изработен олтар. Разбра, че е пристигнала на местоназначението си.
Пръстите й се разтрепериха, когато посегна към примитивно изработената кукла, просната по очи всред множество мъждукащи свещици. От главата й стърчеше голяма, остра игла, привързана към дълга няколко метра бяла нишка. Тук също витаеше атмосферата на нещо познато, но този път не стана нужда да се осланя на паметта си, за да си спомни.
Обхвана я вледеняващ ужас, когато разпозна откраднатото парче розов сатен, употребено за направа на роклята, косата беше истинска и бе взета от четката й за вчесване.
Отвратена, за малко да изпусне куклата, но може би съзнанието й не беше докрай замъглено. Хвана конеца и дръпна с всички сили.
Рейчъл се засмя зад нея, като видя, че го отскубна.
— Много е късно. Куклата те доведе тук, а настойката ще те задържи.
— Не!
Моника извика, но на ум. Мускулите й губеха сила постепенно, но бързо. Успя само да изпищи. Какво ли й беше сипала робинята в чая?
Моника понечи да избяга, но краката й натежаха, ръцете й се отпуснаха край тялото и изпуснаха куклата на пода. Проследи я с поглед и забеляза змията. Беше влязла откъм чардака и се прокрадваше към нея, люспите й стържеха напластената мръсотия на пода.
— Вече ти казах веднъж. — Чернокожата се доближи. — Не принадлежиш на нашия свят, а на бога.
— Не! — повтори умолително Моника.
Започна да се бори с черната стена, която се затваряше около нея. Змията приближаваше сантиметър по сантиметър и съскаше нежно, сякаш искаше да накара негърката да побърза.
— Твоя е, о, велики Зомби! — произнесе тя напевно и падна на колене до Моника. — Вика те! — изшептя й. — Сега трябва да отидеш при него.
Моника се свлече безчувствена до куклата и чак сега се сети защо топлината й се стори така позната. Беше получила същото чувство на замаяност при отделянето от тялото си, както онази нощ в стаята на Джудит, когато сложи пръстена за първи път.
Чуваше молитвите на магьосницата като все по-далечни и по-тихи. Видя как змията се плъзна по протегнатата й ръка, но не можа да помръдне.
— Не! — възпротиви се Моника, когато Рейчъл надяна пръстена с брилянта на Зомби върху пръста й. С ужас си помисли за Самнърови и че бе обещала да не ги напуска никога. Мъничето щеше да пропадне без нея, а момчетата, особено Стивън, вече никога нямаше да повярват на жена отново. Трябваше да остане и да научи Елизабет да чете, а малчуганите — как да се забавляват, да помогне на Дарси да спечели сърцето на Аби и… Дру — о, боже, не можеше да понесе раздялата.
Но вече бе твърде късно. С отвратителен, страховит тласък тя почувства, че се издига все по-нагоре и по-далече.
Моник
Нещо не е наред.
Всеки ден става все по-трудно да управлявам живота, който взех от Моника. Понякога, късно през нощта, изпитвам страхове, че моята змия ме е напуснала завинаги.
Само ако можех да си спомня какво се случи по време на последното ми пътешествие. Стори ми се, че яхах вълната на удоволствието цяла вечност и се почувствах неудовлетворена, когато бях захвърлена настрани. Но не мога да си спомня дали видях Моника. Бях сключила сделка с нея, тя винаги бе изпълнявала волята ми безпрекословно, в противен случай как бих се озовала в тялото й?