Чувствам се неспокойна, тъй като усещам, че силата ми отслабва с всеки изминал ден. Богатството на Самнърови се стопи, въпреки че не можах да установя защо или как данъчните власти започнаха да показват засилващ се и нездрав интерес към плащането на данъци от моя страна. А миналата седмица, когато в отчаянието си отидох до скривалището в гардероба си, за да продам още един скъпоценен камък, видях, че липсваше цялата кутия.
Бях готова да обвиня Дерек за кражбата, но прецених, че не беше способен на такова нещо. Разочарова ме абсолютно във всичко. Независимо от външната си прилика с Дру, не можеше да се мери и с малкото му пръстче. Той бе въздух под налягане и много зле в леглото. Заяви, че се справял лошо, защото трябвало да прави любов и с държанката си, но от плътно стиснатите устни и свирепите погледи на Еми Пиърсол стигнах до извода, че и тя не бе по-задоволена от мен. Започнах да се опасявам, че племенникът ми се щади и страстта му е само привидна.
Щях да се отърва от Дерек, така както направих с Робърт и Джордж преди него, ако така отчаяно не исках да ми направи бебе.
Защото чрез това дете, наследник на фамилията Самнър, щях да постигна и предопределението на съдбата си, и отмъщението си. Някой ден дъщеря ми щеше да навърши двадесет и една години и щеше да добие законното право да се разпорежда с имотите. Тогава щях да я принудя да сложи пръстена, а тялото й щеше да стане мое.
И в крайна сметка аз не само щях да владея всичко, което притежаваха Самнърови, но и щях да бъда както една от тях, така и единствената.
Но за зла участ още не бях забременяла и започнах да се питам дали можех да си позволя да изчаквам още. Еми ме гледаше с изучаващ поглед и виждах ясно нейните помисли. Много скоро можеше да подтикне недосетливия Дерек да ме убие.
Вероятно бих могла да използвам любовницата му като трамплин, подобно на начина, по който използвах Джудит и Моника преди, като място, където можех да се притая, докато бебето ми израснеше и станеше зряла жена.
Исках да изглеждам като нея. Въпреки че отслабнах с двадесет килограма, тялото на Моника ме караше да се чувствам като амазонка. Желаех да съм с по-малък ръст и с руса коса, а имаше всички изгледи утробата на Еми да се окаже по-плодовита.
Забелязах как поглъщаше с очи брилянта на Зомби. Ако нещо ми се случеше, тялото ми нямаше да е още изстинало, и тя вече щеше да е сложила пръстена на ръката си. Разбира се, нямаше да знае, че имах дубликата му, който изхлузих от безжизнения пръст на Джудит. Но за алчността си тази предателка щеше да заплати с душата си, което много й подхождаше!
Перфектен план, само да бях малко по-сигурна за текста на молитвите. Да беше тук Рейчъл, за да ми помогне!
Вглеждам се в пръстена и се учудвам на плавността, с която преминах през времето, яздейки змията. В тази река от минути и часове възможно ли е робинята ми точно в този момент да изпее молитвата вместо мен така, както направи, когато бях захвърлена в бъдещето? Мога ли да й извикам „Помогни ми!“ и тя да ме чуе през годините?
Докато пиша тези редове, вратата на стаята ми се отваря. Пред мен се изправя Дерек, подтикван от алчната му метреса Еми. По израженията на лицата им се досещам, че вече са научили за запора, който наложих върху банковите им сметки.
Опитвам се да не им обръщам внимание, тъй като последното нещо, което желая, е някоя семейна разпра. Но този път посещението не е с цел да направим бизнес, тъй като съпругът ми изважда пистолет.
Рейчъл, помогни ми!…
Когато Моник отвори очи, видя, че не се намираше в разкошната си спалня пред разярените Дерек и Еми, а в една мръсна колиба. Над главата й се беше надвесила старата й познайница Рейчъл. Сведе поглед и видя инкрустирания в пръстена диамант, който още светеше с помръкваща бяла светлина.
— Върнах ли се? — попита и се опипа с ръце, за да се увери, че беше цяла и невредима.
По някакъв начин се бе завърнала в старото си тяло, но пътуването стана бързо и не можа да си спомни язденето на змията.
Рейчъл я погледна угрижена.
— Ти ли си?
— Разбира се, че съм аз — отвърна Моник с раздразнение, седна и се огледа. — Но как се случи? Не пих никаква настойка и не изпях заклинанията.
Чернокожата седна на пети и продължи да я изучава с поглед.
— Отварата просто приспива нежелаещите с цел да направи преминаването им във времето по-лесно. А молитвите отправих аз.
— Значи си ме чула. — Моник се усмихна вътрешно. Познаваше робинята си, винаги щеше да се притече на помощ на господарката си. — Слава тебе, господи! Онзи простак за малко щеше да ме застреля.