Рейчъл се изправи рязко, измрънка нещо под нос и се обърна. Нейната дълга, черна змия се изви на пода до нея.
Моник не й обърна никакво внимание и също се надигна. Забеляза, че полата й бе изцапана, а блузата — скъсана.
— Вече бях забравила колко тежки са тези дрехи. Но защо съм така парцалива? Мога да се закълна, че носех роклята си от син муселин. — Моник се намръщи и се наведе да вдигне куклата. — А това какво е? Прилича на мен.
— Много неща няма да разбереш.
Захвърли куклата настрана и нетърпеливо закрачи из стаята, обзета от прилив на енергия.
— Бих желала да науча, но нямам време. Налага се да се върна, преди онзи идиот да пропилее имението. Бързо, кажи отново заклинанията.
— Няма — отвърна тихо заклинателката. Стоеше пред олтара с гръб към нея. Змията се движеше бавно нагоре по изпънатата й ръка.
Невярваща, Моник се втренчи в нея.
— Какво означава това? Трябва да ми помогнеш! Всичко съм нагласила. В момента, когато Еми си помисли, че съм умряла, ще сложи пръстена на пръста си. Не се шегувай, кажи проклетите заклинания!
Другата не помръдна, гледаше безмълвно настрани.
— Ти си моя робиня — извика Моник. — Подчини ми се!
— Сега съм свободна. Не на тебе вече трябва да се покорявам.
Моник я обзе нечовешка ярост. Не вярваше на ушите си. Най-напред Дерек, после и Еми се осмелиха да я заплашат, а сега Рейчъл демонстрираше открито неподчинение.
— Ти разгневи Зомби — каза негърката и се обърна, змията се уви около врата й. — Не мога повече да ти помогна.
— Бил ядосан? По-добре се тревожи за това, че съм побесняла от яд. Аз издавам заповедите тук, не забравяй. Скъпият ти Зомби не може да направи нищо, ако не отида да свърша работата.
— Беше му обещала души.
— Ще му ги доставя. Не ме тормози с въпроси откъде или как. Не се нуждая от помощта ти, за да достигна целта си, тъй като притежавам пръстена.
Вдигна го, но черната жена и черната змия само я гледаха с немигащи очи. Извън кожата си от яд, Моника напусна схлупената къщурка.
„Не се нуждая от Рейчъл. — Псуваше, докато излизаше от блатото. — Щом съм се върнала в миналото, мога да отскоча до тайника в гардероба и да прочета молитвите от дневника ми.“
Мъничето чу разговора на Дарси с Аби на долната площадка на стълбите. След като узна, че щеше да се ожени за леля й, момъкът започна да й се струва значително по-симпатичен.
Очевидно и той изглеждаше много разтревожен. Елизабет сведе поглед към черната книга и се подвоуми дали да не я предаде на него. Ако прочетеше думите на мама, може би щеше да намери някакъв начин да помогне на Ники.
Въпросът беше дали да му повери тайната си. След като бе изгубила доверие на майка си, трудно хващаше вяра на когото и да било.
Дневникът натежа в ръцете й. Ех, да можеше да влезе Моника, за да се усмихне не само с устни, но и с очи!
„Ще чакам Ники да се върне — реши момичето, — но не тук и не с книгата в ръце. Ще я скрия на сигурно място.“
Притисна я до гърдите си и се сети, че имаше само едно скришно място, което знаеха само двете. Обърна се и погледна към гардероба.
Дру наближи къщата и видя сестра си на стъпалата на покритата тераса, вперила поглед към вратата, цялата напрегната от очакване. Започна да се досеща.
Но след това изскочи Дарси и Дру въздъхна с облекчение. Знаеше защо Аби проявяваше нервност. „Господ да те благослови, Дарс!“ — помисли си, като видя как най-добрият му приятел я хвана за ръцете. Видно беше, че той ухажваше само Аби.
— Съжалявам, че се намесвам в разговора ви — извика, преди още да му бяха представили някоя неудобна сцена, — но дали не сте виждали Ники?
Те обърнаха глави, след което се спогледаха и този ням разговор помежду им възроди потиснатото му безпокойство.
— И ние я търсим — започна предпазливо полковникът, — но не е тук.
Вълнението му избухна в тревога.
— Къде е?
— Току-що съобщих на Аби: Елизабет ми каза, че я чула да споменава нещо за Рейчъл.
Дру се изплаши не на шега. Не трябваше да спре само с прогонването на робинята от плантацията, а направо трябваше да я изведе вън от страната.
— Ще отида да видя. — Не биваше да оставя Ники сама при тая жена.
— Ще дойда с теб.
Дру замълча за момент.
— Не, Дарс. Остани със сестра ми и децата. Погрижи се да бъдат в безопасност.
— Но защо? — Аби пребледня.
Дру не остана да я успокоява, беше погълнат от необходимостта да види Ники — невредима и здрава.
Моник наближи къщата. Без новата си обшивка последната имаше занемарен вид, полетата изглеждаха западнали без плувния басейн с бъбрековидна форма и парка. Подсмихна се. За първи път посети Ривърз Едж на седемнадесет години и прояви достатъчно наивност да си помисли, че мястото не можеше и да бъде по-великолепно.