Моника грабна най-напред чувала и започна да нарязва морковите, отложи картофите за колкото се можеше по-нататък.
— Ако си гладна — отвори уста Абигейл, без да се откъсва от работата си, — защо не похапнеш моркови?
— Всъщност, в началото имах предвид най-вече сандвич със сирене и пържени картофи.
— Какво?
— Сандвич със сирене и всичките му съставки: лук, туршия, горчица, кетчуп… — Аби я погледна изумена и това я принуди да спре — бързата храна беше изобретение на двадесети век. — Не ми обръщай внимание — завърши тя с половин уста, — избръщолевих само няколко глупости.
„Хич не е за чудене, че Моник има тяло на фотомодел — помисли си тя и пъхна бързо едно морковче в устата си. — Щом няма примамващи вкусотии, лесно е пазила диета.“
— Постъпваш странно — каза Абигейл и наклони глава, като се обърна към нея. — Наистина ли си удари главата?
Моника реши за себе си, че харесва сестрата на Дру. В много отношения й напомняше за нейната приятелка Джералин. Позициите на Моника в даденото домакинство бяха несигурни и затова прецени, че моментът е удобен да я спечели за приятелка.
— Виж какво, Абигейл…
— Само Аби. Никой никога не ме нарича с пълното ми име.
„С изключение на Байърз, тъй като той я нарече така.“
— Добре, Аби. Предполагам, че за теб ще е по-лесно да приемеш, че имам амнезия, отколкото, че съм чужденка, но в действителност не съм познатата ти Моник.
Аби не сваляше поглед от нея. Моника отсъди справедливо и реши, че ако си бяха сменили местата, също би възприела с труд реалността.
— Или не — считай, че съм същата, но съм загубила всичките си спомени. Нуждая се от помощта ти, за да разбера какво става около мен.
— Как така?
— Допускам, че преподобният Байърз надига глава заради пословичната му ревност, но откъде е тази Рейчъл? Изглеждаше ми призрачно страшно да дойда в съзнание и първият, когото да видя, да бъде тя, надвесена над мен. Коя е тя и защо съм била с нея в блатото?
— Много странно е, че си забравила Рейчъл. — Аби вирна в недоумение глава. — Тя е твоя робиня и ти я доведе от дома си. Бяхте неразделни.
— Наистина ли?
— Вероятно Рейчъл е ядосала с нещо Дру, защото той я пропъди от плантацията.
„Но защо? — чудеше се Моника и бързо отхвърляше всякакви възможности. — Заради кражба или прелъстяване на гост или… на самия него?“
— Какво беше направила?
— Дру не пожела да ми каже — сви рамене Аби, — но аз предполагам, че причината е била, че двете сте били по-близки, отколкото е прието между робиня и господарка. Побиваха ме тръпки, като ви наблюдавах заедно да съзаклятничите и да си шепнете тайно. И аз не бях единствената. Няма да се намери нито един от цялата енория, който да посмее да премине на по-малко от миля от колибата на жената в блатото.
Колкото повече Моника узнаваше за Моник, толкова по-добре разбираше недоверието на Аби.
— Носеха се слухове, че правела бели и черни магии, по-силни от традиционното вуду в града.
— Вуду ли? — потръпна Моника.
Така се нарича начинът, по който се разделяш с миналото си. Аби се върна към заниманието да кълца месо с настървение, ножът й със звънтене нанасяше бързи наказателни удари.
— Мисля си, че случи с обслужването на американските войници. Това ти помогна да живееш добре в Ню Орлийнз през войната, докато всички ние страдахме от недоимък.
— О, Аби, нямам никаква представа…
— Можеш ли да си представиш — момичето изобщо не я чу — как се почувства Дерек, като се върна у дома след премеждията и научи, че си съсипала имението? Всеки ден работи като роб на полето, за да направи плантацията отново доходоносна. Сигурно те е проклинал за измамната ти и егоистична постъпка.
„О, да — представи си Моника добре, — нищо чудно, че мрази жена си.“
— Не зная — прибави тихо Аби и спря ножа си, като видя купчината нарязани моркови, — може би наистина си се променила.
— Да, но повече, отколкото можеш да си представиш.
— Поне Елизабет счита така. Искрено ти заявявам, че начинът, по който това дете те прегръща, ме кара да си мисля, че ти си нашата спасителка. Но се кълна, че ако това момиче те заобича и ти го изоставиш, няма да има магия, с която ти и твоята Рейчъл ще ме спрете да те накарам да си платиш за това. — Аби се обърна и размаха ножа, за да придаде тежест на думите си.
Моника внезапно се почувства твърде уморена, за да се бори. Битката беше неравностойна, не можеше да убеди тези хора, че не им желае злото. Нямаше смисъл да й натяква, че не е снаха й, но размисли — никога нямаше да й повярва.