Оправи го, намери студена яхния в голяма купа и щедро отчупен голям комат хляб. Придружаващата ги бележка беше паднала на земята.
Поднесе хартията към френския прозорец, като преди това дръпна драпираните завеси, за да влезе повече светлина, но откри не само врата, а и прозорец, дълъг колкото цялата стена. „О, да — спомни си тя, — имаше ги, когато посетих за първи път къщата. Ако прозорецът се отвореше нагоре, откриваше портал.“ Беше още една очарователна частица от миналото, която Джудит беше заличила със своите подобрения.
Стъпи на балкона — не, казваше се „галерия“ — и се изненада от изгрева на слънцето. Значи беше проспала цялата нощ.
Сякаш да я убеди в това, червата й започнаха да куркат, напомняйки й, че беше пропуснала още едно хранене. Ако в предишния си живот беше правила така, нямаше да има нужда да спазва диета.
Аби беше авторката на бележката, съдържанието и почеркът издаваха интелигентността на момичето. Без да смущава съня й, бе оставила свещ и ядене в случай, че Моника се събудеше след час или два.
Трогната от загрижеността й, Моника се зарече, че този ден ще я отмени колкото се може повече в кухненската работа. Върна се в стаята да се преоблече, но остави прозореца отворен, защото съобрази, че е по-добре да влезе макар и слаба слънчева светлина, отколкото вътре да е сумрачно. На тъмно стаята представляваше минно поле, тъй като беше задръстена по глупав начин с френски мебели и безчислени вехтории.
Преди да вземе легена, опита да разкопчае роклята си. Оказа се не по-лесно, отколкото вероятно е било обличането. Отдолу носеше памучен комбинезон, на който едва ли си личеше кое е отпред и кое — отзад, но роклята представляваше истинско предизвикателство за въображението й. Коя жена със здрав разум би могла да си купи одежда с толкова много закопчалки? Стягането и освобождаването им я подлагаше на истинско мъчение.
Почти свърши и се приближи към легена. Зърна отражението си в огледалото. Спря се и отпусна ръка. Колко фантастично й се струваше да наблюдава лицето на непознатата, съзнавайки, че беше обсебила нежното красиво създание!
Роклята се бе изхлузила от лявото й рамо и откри чисто бяла кожа. Хипнотизирана от образа, заспуска ръкава надолу и следеше с поглед как материята разкрива деликатната ръка. Коприната се изхлузи до ханша и след това падна на земята. Сега само полупрозрачният комбинезон криеше тайните на идеално оформеното тяло.
Развърза косата си и се почувствува сладострастно порочна, остави заплетените черни къдрици да се спускат буйно и изобилно около раменете й. Чудо на чудесата, беше не само стройна, но също и сексапилна!
Застана в различни пози като модел от корицата на някое списание, местеше устните си, отмяташе назад глава и се разглеждаше под различен ъгъл. Плъзна нежната си ръка с непрекъсната движение по тялото си и повдигна косата от врата си. Вдъхна мекия, утринен бриз за момент и разпиля косата си като дълъг, черен облак, който погали гърба й като любовник.
Любовник.
Той се прокрадна в съзнанието й като неясен, треперлив фокус на всичките й желания. Представяше си как мазолестите му ръце се плъзгат по гърба й, по раменете и описват бавни кръгове около гърдите й. Почти осезателно почувства тъмнорусата му глава да я целува нежно по врата й.
Ръката й се повдигна независимо от волята й и бавно спусна надолу презрамката на комбинезона. От дълбините на душата й бликна засилваща се възбуда, усети кипяща дързост. Меката памучна тъкан дръпна гърдите й в движението си надолу, докато зърната й се показаха и напрегнаха от студения утринен въздух.
„Дру!“ — извика наум поради сграбчилото я желание.
Погледна отражението си с смут и тревога и дръпна презрамката на мястото й и я завърза. Какво ставаше с нея?
Беше скандално да позира важно пред огледалото. Нещо по-лошо — не беше в природата й. Новото й тяло проявяваше импулси, каквито предишното не познаваше.
Разтрепери се и насила отмести поглед. Притеснено започна да търси каквито и да било дрехи. Чуждите чувства припокриваха нейните. Нуждаеше се не от дълга, топла баня, а от студен, вкочаняващ душ. Или от плуване.
Завъртя се и погледна през прозореца. Вън нямаше басейн, но защо да не отиде на реката? Мисисипи беше известна с тинята, която носеше, но след като пресечеше пътя, се стигаше до малък каменист залив с форма на подкова, където тинята се беше утаила достатъчно, за да можеше да се плува. Моника беше ходила на това място в младежките си години с надеждата, че ще стане достатъчно добра за професията спасител, с която да се заеме на някой градски плаж. Но Джудит смаза въжделенията й с аргумента, че не отговаря на положението й в обществото. Въпреки това Моника беше прекарала не един и два приятни часове в плуване из залива.