За разлика от малкия залив. Стори й се, че е с по-рязко очертана брегова линия в сравнение с предишните й спомени и че има прокопан от човек тесен проток. Майката Природа очевидно не беше поскъпила щедростта си, за да извае този кът.
„Съвсем не е като в Ню Йорк“ — помисли си с обич, като се наслаждаваше на естествената тишина. Простиращата се наоколо гора от дъбове и величествени кипариси навяваше спокойствие и сигурност. Утринната мъгла още не се бе вдигнала и се стелеше над водата, като придаваше магическо очарование, сякаш нимфи и вълшебни същества лудуваха върху нежните листа на лилиите на отсрещния бряг.
Малък пристан се простираше от край до край, като че ли за да пази протока. Вероятно в бъдещето бури и наводнения бяха отнесли дървената му конструкция. Стори й се, че на светя няма по-божествено удоволствие от това да се гмурнеш от пристана в ледените обятия на водата.
Съблече се ходом и избърза покрай брега към дока, като хвърляше дрехите си една по една върху дъските. Само по комбинезон се хвърли във водата с бързо, плавно движение.
Изплува на повърхността и пое дълбоко дъх като затворник, току-що излязъл от единична килия, и пое напряко през залива. Правеше кръг след кръг и се отдаде на завладяващото я чувствено удоволствие водата да се плъзга по кожата й, като че ли така можеше да отмие цялата мръсотия, която бе събрала. И може би, част от грижите й.
Бавно, сякаш дебнещо, пред вътрешния й поглед се изправи Дру Самнър, но не целият, а само част от него, и завладя мислите й. Представи си го разгорещен и потен след работния ден, прекаран на полето. Беше съвсем естествено да се съблече, както беше направила тя, и да се гмурне в реката да се охлади.
Студена вода и гореща плът; млечнобялата й кожа, притисната до неговия дълбок, тъмен загар — при мисълта за голото му тяло, нейното започна да гори.
— Иска ми се и аз да мога така.
Стресна се от гласа, погледна нагоре към пристана и откри Елизабет. Моника загуби равновесие и за малко да нагълта вода, като осъзна за какво беше мислила; темата беше неподходяща за толкова млада публика.
Заплува бавно назад, за да има време да се успокои. Тревогите й бяха неуместни, тъй като едно дете трудно би се досетило за посоката на мислите й, но Моника излезе от водата много внимателно и продължително се подсушаваше с кърпата.
Елизабет седеше, люлееше крака и я наблюдаваше с усмивка.
— Плуваш като риба. Ще ме научиш ли и мен?
— Не трябва да стоиш близо до брега — отвърна Моника рязко, все още неотърсила се от изживяната страст, — ако не умееш да плуваш. Водата тук е много дълбока.
— Научи ме сега. Ще ти отнеме още малко време.
— Някой друг път. — Моника се бършеше енергично. — Нали днес ще започнем уроците.
— Днес ли? — От нетърпението Елизабет се изправи съвсем близо до брега.
— Да си вървим оттук. — Моника несъзнателно я грабна за ръката. — Кой ти позволи да излезеш тук сама? — Наведе се за дрехите си и издърпа момичето към брега.
— Мога и сама да се грижа за себе си.
— Не се ли замисляш, че можеш и да се удавиш? И че никой няма да може да те спаси?
— Не исках да изглеждам лоша. — Момиченцето я погледна учудено и малко обидено. — Защо се ядосваш?
Защо ли наистина? Моника въздъхна и поклати глава, пусна ръката й чак когато стъпиха на твърда земя.
— Не ти се сърдя, сладуранке. Уплаших се, като те видях в опасност, и може би бях малко истерична. Престъпна небрежност е да не те науча поне как да се крепиш на повърхността на водата, щом този вир е толкова близо до дома. А братчетата ти могат ли да плуват?
Елизабет само сви рамене.
— Хм. Е, тогава ще трябва да ви науча всички.
— Още днес!
— Определено не днес. — Моника се смути от държанието си и реши да не сваля комбинезона си тук, а да се преоблече вкъщи. Мърдаше в дрехите и опитваше да пренебрегне неудобството от допира на мократа памучна тъкан до кожата си. Облече се и хвана Елизабет за ръка. — Освен това, след като помогна на леля Аби в кухнята, ще започнем първия си урок.
Елизабет вървеше в крачка, но чак изостана от вълнение.
— Колко време ще ми трябва, за да се науча да чета като теб?
— О, не зная — усмихна се Моника, — но съдейки по ученичката, предполагам, че ще бъде само още малко.
— Не мога да чакам от радост да поканя Стивън и Андрю на нашите уроци.
Елизабет се опитваше да звучи предизвикателно, но Моника почувства нейното разочарование и самотност. Спомни си за своето детство, изпълнено с подобни емоции, и се зарече с днешния урок да й достави много радост, независимо че братята й нехаеха да посещават класната стая.