Ривърз Едж се оказа ахилесовата й пета, и за нещастие леля й го знаеше.
С нея смееше да спори единствено за реставрирането на къщата. Едва бяха положили съпруга й Джордж в криптата на фамилия Самнър, и тя се зае да ръководи цяла армия от работници. За кратко време смениха жалузите на всички прозорци и покриха с мраморни плочки превъзходните дъбови подове, а градината и пренебрегнатият белведер бяха разровени, за да построят плувен басейн и фонтан.
Според Джудит Самнър жилището демонстрираше общественото й положение, то бе витрина на нейните постижения, и в резултат на това свое виждане се оказа въвлечена в строителни реновации. Беше се сраснала с това място като гаража с петте коли в него.
За кратко време реставрацията придаде красив вид на Ривърз Едж, но сградата остана все така пуста и с незапълнени пространства, както през онзи дъждовен ден, когато Моника я видя за първи път. Това я потискаше, атмосферата на самота я караше да се чувства някак си виновна за смеха и живота, който бе отнела на залите. Сякаш й нашепваха, че не се нуждаят от италиански мрамор или от съкровища от далечни страни, а само от това да бъдат нечий дом.
А къде трябваше да бъде нейният дом? Всичките й мечти се въртяха около Ривърз Едж. Представяше си, че на това място ще има деца, много деца, катерещи се като маймунки по перилата на верандата. А на върха на широките й стъпала щеше да я чака съпругът й и красивото му лице щеше да засиява в приветствена усмивка, щом приближеше.
Лицето й потъмня, като се сети къде я бяха отвели мислите й. Нямаше надежда някога да изживее своя блян. Джудит щеше да завещае имуществото си на сина на починалия си съпруг и независимо от това какво си мечтаеше или правеше Моника, Ривърз Едж щеше да принадлежи на Дерек.
— Братовчедке! Пристигна ли най-сетне?
Вдигна поглед и се почувства така, сякаш някой й нанесе удар. На прага се бе изправил самият Дерек с ръце, пъхнати в износени къси панталони. Тъмно-русата му брада стърчеше необръсната, а слабото му, мускулесто тяло се подчертаваше от виолетова тениска. Усмихваше се както винаги, което й навяваше мисълта, че той я е чакал цяла вечност само за да я посрещне.
— О, виж ти — гласът му беше дрезгав от вълнение. Слезе бавно по стълбите и я хване за ръцете. — Изглеждаш превъзходно.
Думите му я предразположиха и тя с мъка се удържа да не направи реверанс. Беше висока сто седемдесет и пет сантиметра, имаше излишни тринадесет килограма и едва ли минаваше за знойна красавица, докато Дерек, с доброто си телосложение и тен, приличаше на калифорнийски сърфист.
— Надявах се, че ще дойдеш. — Той стисна ръцете й за по-убедително, движението му беше изискано, също както и гласът му. — Ах, скъпа, толкова време не сме се виждали.
Флиртът като че му беше вродено качество. Казваше „скъпа“ на всички момичета и трябваше да е много заслепена, за да го вземе на сериозно. Познаваше добре неговата леконравност, силно очарование и дяволита усмивка. Въпреки всичко, когато той се наведе да я целуне по бузата, можа само да се отдръпне, за да скрие червенината, бликнала от удоволствието.
Винаги правеше така, като запазваше особено тържествено изражение на лицето си. Но сега с безпокойство прокара ръка през изрусената си от слънцето коса и погледна през рамо към къщата.
— Не исках да бъда аз, но все някой трябваше да те предупреди.
— Да не би Джудит да е решила да продаде Ривърз Едж?
— Тя е болна. Много болна — поклати глава той.
— От какво? От нейния грип, който кара света да се върти около нея?
Погледна я тежко, лицето му стана още по-мрачно.
— Не и този път. Разболяла се е от рак на белите дробове.
За момент взе връх страхът, а след това избликна недоверието. Беше невъзможно. Поне за Джудит. Тази жена беше здрава като бик, за да бъде победена от нещо така обикновено като рака.
— Кой твърди това — доктор Мансън ли? Ще направим консултации при други. Ще опитаме и много лекарства и всевъзможни начини на лечение.
— Прегледала се е при всички познати лекари и те без изключение са единодушни. Остава й да живее най-много месец. — Присви рамене, обърна се и започна да изкачва стъпалата на верандата. — В най-лошия случай може би дори една седмица.
Виновни са само цигарите, мислеше си замаяно Моника. Хората винаги я предупреждаваха, че трябва да ги откаже. „Няма значение — казваше Джудит и махваше небрежно с ръка, — ще си намеря ново тяло. Бог знае, че съм достатъчно богата.“
— Най-добре е да се качиш горе и да я видиш — каза Дерек от прага, като придържаше вратата. — Очаква те.