Първата ми реакция беше да узная коя е тази жена и да й издера очите, но настоятелността, с която ме гледаше, ме подсети, че със следващите си думи ще направи признание.
Паникьосах се, не можех да го оставя да сложи край на нашите отношения, затова го хванах за ръката и придърпах към себе си.
Целувката беше божествена, много повече от това, което си бях представяла. Дори и в момента чувствам гъделичкането от възбудата, което завладява пялото ми тяло. Боже мой, ако така ми въздейства само с една целувка, не бих могла да си представя какво ще изпитам с него в леглото.
Но ще стигнем ли до там?
Не мога да преценя дали ме привлича неговата недостъпност. Като предизвикателство, на което не мога да устоя. Моят Дру е с железни мускули, брилянтна чест и самият той се счита за непокварен.
Но Рейчъл е на моя страна.
Дру вдигна племенника си от земята и го положи на леглото, като се стараеше да не го разбуди. Разхвърляните завивки свидетелстваха, че е сънувал лош сън, преди да падне на пода.
Дру знаеше какво е да сънуваш кошмари. Той също се бореше насън с въображаеми противници още от времето на войната и отвратителния концентрационен лагер.
Бледият светлик на неразпукалата се зора очертаваше изпънатото тяло на Стивън в другото легло. Изглеждаше сдържан, дори и когато спеше. Не беше нормално момче да спи в позата на угрижен старец. За Бога, беше още дете, най-тревожните му мисли сигурно се въртяха около това как да избегне наказанието за белите, които бе забъркал през деня.
Погледът на Дру прескачаше ту към единия, ту към другия и гърлото му се сви. Аби се оказа права. Трябваше да прекарва повече време с тях и да им докаже, че най-лошото вече е отминало и че могат да играят и спят спокойно.
Но как да се занимава с тях, като самия него го мъчеха кошмари? И откъде да намери време?
Андрю се размърда, стенейки тихо в съня си. Дру го бодна чувство за вина. Измисляше си хиляди извинения, но не решаваше проблема — децата се нуждаеха от внимание и родителска грижа. Подпъхна одеялото под брадичката на племенника си и се зарече да намери време. На всяка цена.
„Но не днес“ — поправи се наум и заслиза към хола. Следващите няколко седмици беше зает със сеитбата, с поправката на газгенератора, осигуряващ гориво за лампите в къщата; трябваше да потърси начин да подсили брега около пристана и изкуствения залив, които беше изградил по настояване на Моник.
Освен това не беше единственият родител в тази къща.
Задържа се пред стаята на Моник, негодуванието му от нея го погълна. Коя майка не се интересуваше, че синът й има кошмари и колко често? Но Моник не отделяше от времето си за сън за тези „детски брътвежи“. Ако Андрю биваше смутен или уплашен от нещо, тя прехвърляше на по-големия му брат задачата да го успокои.
Стига, търпя предостатъчно. Още преди да се оженят, й каза, че трябва да се промени. В тази къща нямаше място за егоисти. От този момент нататък тя трябваше да влезе в ролята си на майка и да се грижи за децата.
Трябваше да излее изпълнилото го възмущение. Тласна вратата на стаята й и влезе в тъмното. Отсреща трепна пламъкът на свещ, той прекрачи и се спря на вратата. Моник стоеше пред огледалото и се обърна, очевидно стресната от появата му, големите й бели гърди бяха голи. Гореща, забранена сласт пропълзя по него като змия. Опита се да я превъзмогне. Нуждата му да я обладае действаше като отрова, не трябваше никога да й се поддаде отново.
Очакваше, че тя ще се изсмее на усилията му за по-голяма физическа близост и остана изненадан, когато бързо се пресегна към роклята си и закри с нея гърдите си.
— Любуваш се на себе си? — уязви я той и кимна към огледалото ядосано.
— Тъкмо се миех — посочи с поглед към масата, — истина ти казвам.
Дру забеляза сапуна в легена и мократа кърпа отстрани и се почувства като глупак.
— Защо не си лягаш? — попита я остро. — Никога не ставаш преди пладне.
— Аби и аз сготвяме рано и успяваме да свършим, преди да започне горещината през деня. Така ни остава време и за други неща.
— Какви?
— Аби чисти къщата, а аз…
— Не ми казвай, предпочитам да не знам как прекарваш деня. — Можеше да си представи достатъчно добре. Само две седмици след чудесната им сватба беше потърсила отдушник за развлечения. — Само не забравяй споразумението ни, Моник. Ако ти спазиш твоята част, и аз ще удържа на моята.
— Какво съглашение?
Изглеждаше толкова озадачена, че той веднага омекна.
— Помолих те само да се държиш като майка. Знаеш ли, че Андрю всяка нощ сънува кошмари? Не се ли тревожиш?