Влезе в стаята и разговорът спря. Студенината на Сара Джейн я предупреди, че може да я прибави към набъбващия списък с хора, които мразеха Моник.
— Небеса, какво ти се е случило? — Аби зяпна от изненада.
Моника опита да изглади с ръка заплетената си коса.
— Децата и аз премествахме мебели. Исках да те помоля за една услуга, но ще почакам, докато си отиде твоята компаньонка.
— Компаньонка? Не ставай глупава! Семейство Хокинз са наши съседи още от заселването ни. Нямаме тайни от Сара Джейн.
Моника изучаваше с поглед гостенката, докато Аби приказваше. Изненадана откри, че са връстнички със Сара Джейн, а последната не беше изобщо надута, въпреки че се опитваше. Беше се разположила вдървено на самия край на стола. Носеше сива вълнена рокля, но толкова закрита, че се виждаха само лицето и ръцете й. Светлокафявата й коса беше опъната толкова силно назад, че нито един кичур не бе успял да се освободи от стегнатия й малък кок. Ноктите й бяха с маникюр, а пръстите й се бяха вкопчили в каишката на дамската й чанта, сякаш можеше да й се изплъзне.
Въпреки сдържаната си външност Сара Джейн изглеждаше удивително привлекателна. Кожата й беше мека като кадифе, притежаваше най-красивите мигли, за които една жена би могла да мечтае.
— Сара Джейн събира сведения след посещението на преподобния Байърз — Аби побърза да продължи, сякаш се опасяваше, че разговорът ще замре — и ни предложи помощта си, ако се нуждаем от нещо.
„Не ми изглежда така“ — помисли си Моника. Жената я гледаше на кръв, сякаш бе дошла с надеждата да намери Моник окована във вериги.
— Всъщност наминах и заради друга причина. — Сара Джейн заговори на Аби и се обърна с гръб към Моника. — Ела с мен до града следващата седмица. Открих най-привлекателната заложна къща по протежение на цялата Ройъл Стрийт. О, зная какво мислиш за извличането на изгода от бедите на хората, но в Действителност тези северноамерикански са поели бизнеса във всеки свестен магазин в Ню Орлийнз. Едва мога да си позволя да си купя панделка, цените са толкова високи. Но специално в този магазин собственикът е от главата до петите джентълмен от Юга. Кълна ти се, че е толкова приятен, че се кискам всеки път, когато го видя.
Моника сподави усмивката си, когато чантичката на улисаната Сара Джейн се изплъзна и падна на пода. Имаше основания да се запита човек докъде бяха стигнали отношенията й с притежателя на заложната къща, жената цялата сияеше.
— Много съм заета — отвърна Аби. — Нямам време да се разходя до града.
— О, можеш да кажеш на твоя Дру Самнър да си приготви веднъж сам вечерята за разнообразие. Даже си мислех и сама да му го кажа. Как, за Бога, очаква малката си сестричка да си намери съпруг, след като е погребана далече в тази стара къща?
— Нещата са добре, както са си, Сара Джейн.
— Кълна ти се, Аби, американец като този днес трябва със свещ да търсиш…
Сара Джейн се спря, когато Аби се изчерви и погледна към Моника. Очевидно не желаеше любовните й похождения да бъдат разисквани пред снаха й. От това, което беше научила за Моник, Моника не можеше да я обвини в нищо.
Часовникът в коридора отброи пет удара и Сара Джейн подскочи като изхвърлена от пружина.
— Как лети времето! — разбърза се тя и вдигна чантичката си. — Откакто мама почина, татко е изгубил мяра за всичко. Ако не се случа около него, до залез слънце ще се е нафиркал до козирката с бърбън.
Излезе забързано от стаята, Аби я изпрати. Моника ги последва отдалече и наблюдаваше раздялата им на вратата. Още веднъж остана впечатлена от привлекателността на жената.
— Толкова е мила, когато се усмихва — каза на Аби, която затвори вратата. — Трябва по-често да го прави.
— Предполагам, че няма много основания за това — отвърна момичето рязко. — Женитбата беше единственият й шанс да избяга от своя баща — алкохолик. Не можеш да очакваш от нея да се усмихва, щом й открадна Робърт.
Значи по тази причина жената се държеше като стара мома — Моник я беше превърнала в такава. Аби потърка ръцете си в полата.
— Имам работа в кухнята. Не мога да си позволя денят ми да премине само в приказки.
— Нека ти помогна.
Аби я погледна внимателно и неохотно се усмихна.
— Може би е по-добре да се измиеш. Намислила съм днес да вечеряме официално.
Моника почувства нотките на възбуда. Досега сядаха сами с Аби всяка вечер в кухнята. Не ставаше нужда да се нарежда масата в столовата, тъй като Дру изобщо не се появяваше. Всяка нощ оставяха яденето му на печката.