— Вкарваш въздух през устата на удавника — обясни тя, — като държиш ноздрите му, за да не излиза въздуха през тях, а да влиза в дробовете.
Той трепна, мускулите му се разхлабиха.
— С това ли се занимаваше, когато ви открих?
— Трябваше най-напред да извадя водата от дробовете й, така че току-що бях започнала. Колкото и да ми се искаше да е моя заслугата, признавам, че тя започна да диша сама.
— Защо си толкова сигурна?
— Знам, тъй като Мъничето е много борбена.
— Не, искам да кажа, откъде знаеш за това… ЖСП?
— Казах ти, тренирала съм за спасителка на плаж. — Той я гледаше неразбиращо и тя се сети, че в средата на деветнадесети век нямаше спасители, още повече пък — жени. — Няма значение. Важното е, че не нараних с нищо Елизабет. Опитвах се да спася живота й.
— Всички твърдят това.
— Всички ли? — Думичката стопли сърцето й, учудващо, но беше така. — Дори момчетата?
— Андрю е силно впечатлен от познанията ти за жабите.
— Тогава вярваш ли ми? — Не можа да сдържи усмивката си.
Той я погледна внимателно и Моника затаи дъх. Само да можеше да го прегърне, да изглади с целувка бръчките по челото му, но… ги разделяше не само писалището.
— Няма да се оплача на властите, ако това те безпокои — каза накрая той, скръсти ръце на гърдите си и се наежи отново. — Но не смятай, че ще те изпусна от погледа си. Ще те наблюдавам непрекъснато, Моник. Една грешна стъпка и аз ще…
— Продължаваш да ме заплашваш. С какво заслужих недоверието ти?
— Дяволски добре знаеш какво си направила.
— Това, което дяволски добре ми е известно, е, че си несговорчив. Добре, може би ти е трудно да приемеш, че не съм жена ти, но не може да не си забелязал някои разлики. Какво да направя, за да ти докажа, че не съм ти враг? И че искам да ти помогна.
Той се засмя горчиво.
— Не се нуждая от помощта ти.
— Мислиш ли? — Тя посочи счетоводните книги. — Сам ли смяташ да се измъкнеш от тази финансова пропаст?
— Чела си счетоводните ми книги? — От тона му не можеше да се разбере дали е изненадан, скептично настроен или ядосан, или и трите заедно.
— Едно от многото неща от които твоята Моник не е разбирала, за разлика от мен, но се надявам, че ще осмислиш това по новому. Искам да кажа, че книгите ти разкриха пред мен много мрачна картина. Това, което неумението на брат ти да управлява не е съсипало, войната го е довършила. Ако добре съм схванала, имаш много разходи и ниска печалба. По тази причина ли отглеждаш зеленчуци?
Той моментално се наежи и зае отбранителна позиция.
— Хората трябва да се хранят. Нека някой друг да даде по-добро предложение. Ще отглеждам всичко, което ми носи неизменна твърда печалба.
— Но това е захарна плантация. Не е ли опасно да сменяш вида на културите?
— Говориш ми като Бен Хокинз. Още малко и ще ми кажеш, че земеделието не е работа за джентълмен.
— Не ме разбра…
— А по-добре ли е да оставя земята незасята? Никой повече от мен не желае да се върне старият начин на живот, но нямам никакво намерение да седя на верандата, да лоча бърбън и безсмислено да отричам, че времената са се променили. Ако искаме да оцелеем, трябва да се изменяме заедно с тях. Защо никой не ме разбира?
— Аз те разбирам. Повече, отколкото можеш да си представиш.
Той я погледна с други очи и Моника почувства отново инстинктивната връзка между тях. Защо се противопоставяха един на друг? Дълбоко в себе си желаеха едно и също.
— Мога да отглеждам захарна тръстика — каза той и стовари юмрук върху счетоводната книга, — но не в големи количества. Ако можеш да прочетеш, ще се убедиш, че нямам пари да наема работници или дори да купя повече посадъчен материал. Поради тази причина засаждам зеленчуци. Може и да е под достойнството на един Самнър да продава реколтата си на пазара, но предпочитам прадедите си — аристократи да се обърнат в гробовете си, отколкото да гледам как гладува семейството ми.
Моника поклати отрицателно глава.
— Не те обвинявам за нищо. Само исках да ти помогна.
— Да ми помогнеш? — излая още веднъж с насмешка. — Както помогна на Робърт? Спести ми го, моля те.
„Решил е да бъде злостен — стана ясно за нея, — но няма да му позволя да ме предизвика.“
— Нека задържа книгите, мога да ги направя по-прегледни.
— Не искам никой да ги изфалшифицира набързо — отряза я той. — Нуждая се от пари. Така че ако имаш желанието да се разделиш със скъпоценните си бижута, няма да имам нужда от помощта ти. В противен случай мога и сам да разоря Ривърз Едж.
Излезе с твърди стъпки от стаята, а Моника зяпна след него, думите му отекваха в паметта й: „Скъпоценности! Но какви?“