За мое пълно изумление съпругът ми не се съгласи. Един син можел да подсили рода, а два — да го осигурят, произнесе се по въпроса той.
Говорехме в спалнята ми, Робърт гледаше отражението ми в огледалото. Когато възразих, очите му станаха студени и безжалостни. Настоя да остана в Ривърз Едж и да даря Стивън с братче.
Изсмях се на изображението му в огледалото, бях уверена, че ще мога да го разубедя по някакъв начин, тъй като и преди се бях справяла лесно с него. Казах му, че ще замина за Ню Орлийнз и че с нищо не може да ме спре.
Изразих удовлетворение от неговата мъжественост, но сякаш размахах червен плащ пред разярен бик. Нека ви посъветвам никога да не правите подобна грешка с някой мъж. Такава насмешка е предизвикателство и действа като хвърлена на земята рицарска ръкавица.
Тази нощ Робърт се запи тежко. Наблюдавах в огледалото как лицето му се измени, в очите му лумна огън и без да мога даже да изскимтя, той ме сграбчи за ръката и ме завлече до леглото. Хвърли ме като чувал с картофи, възкачи ми се, разкъса сутиена ми и олигави гърдите ми.
Джентълмените от Юга може и да наричат такова нещо упражняване на съпружеските права, но това, което направи с мен Робърт, си беше истинско изнасилване.
В известен смисъл ми беше приятно, тъй като бе най-близо до чувствата, които някога беше проявявал. Но го направи без мое съгласие, не под мой контрол, а това никога няма да мога да му простя.
Но, съгласна съм, научих важен урок. Не насилвай човек извън границите, които си е поставил, но ако все пак си го позволиш, направи така, че да се почувства виновен и да страда от това. И го накарай винаги да си плаща.
Когато съвсем се изтощи, Робърт явно бе обзет от угризения, но аз направих така, че да се почувства истински виновен. Когато извиненията му прераснаха в молби за прошка, му дадох да разбере, че може да изкупи вината си само с бижута и че само с перли може да ми помогне да забравя чудовищното нещо, което ми направи. И че само ако ми подари рубин, ще легна с него отново в леглото.
Благодарение на съчувствието му сега притежавам исканите перли, една огърлица с фантастично подбрани екземпляри, а кой не би намерил в тях източник на утешение? Установих, че отново съм бременна, следователно, скоро ще получа своя рубин.
В замяна преподадох на Робърт първия му урок за жените — те не излизат никак евтини.
А след като получи и втория си син в ръцете си, ще го науча колко скъпи можем да бъдем. Може и да ми се оплаква колкото си иска, че цените се били вдигали, и за капризите на времето, но ще остана вярна на правилото: ако иска още деца от мен, ще трябва да ме прелъсти с диаманти.
— Ники!
Аби проследи погледа на Елизабет до отворената врата. Там стоеше Моник, притискаше книга към гърдите си и чакаше, сякаш беше срамежлива или несигурна дали ще я поканят.
— Как е? — попита тя Аби, като кимна по посока на момиченцето.
Изглеждаше толкова разтревожена, че Аби за малко да се усмихне. Ако Дру можеше да я види в този момент, щеше да се съгласи, че Моник се е променила. Преди две седмици никой не би се осмелил да я нарече Ники, а в момента едва ли би могла да се асоциира с друго име. „Аз също ще я наричам Ники — реши Аби. — Името някак си й подхожда.“
— Елизабет е много добре — отвърна Аби и сложи ръка на раменете на момчетата, — но тъкмо обяснявах на Стивън и Андрю, че трябва да я оставим да поспи. — Замълча и сведе многозначителен поглед към момчетата. — Което тя не може да направи, ако продължаваме да шумим около нея.
Ники кимна съзаклятнически, сякаш разбираше, че момчетата бяха извънредно загрижени и прекалено покровителствени.
— В действителност, дойдох да взема Стивън и Андрю — каза бързо тя. — Необходимо е да се направи къщичка за крал Артур и се надявах, че ще ми помогнат.
— Кой е той? — Аби се смути и премести поглед от нея към момчетата.
— Това е жабокът, който хванахме. — Андрю щеше да се пръсне от гордост. — Най-големият в цялата река.
Ники кимна.
— Затова ще се нуждае от клетка поне толкова голяма и здрава, колкото тази, която си направил за твоите жаби.
— По-голямата част направи чичо Дру. — Думите на Стивън бяха отсечени, а зоркият му поглед не се спускаше от нея, също както и на Аби. Сякаш и той очакваше някакво доказателство, че Ники не е повече Моник.
— Може би. — Ники се усмихна мило на момчетата. — Но можем да постигнем всичко, щом веднъж вече сме решили. Защо пък, бих се обзаложила, че ще можете да направите истински палат. Хайде да помислим какво ни трябва… дървени пръчки и жица. Мислиш ли, че ще можеш да ги намериш?