— Добре тогава. — Той се търкулна настрана. Беше узнал каквото го вълнуваше, и се приготви да спи.
Моника не можа да откъсне поглед от него. Толкова силно й се прииска да го прегърне, че чак ръцете я засърбяха. Да, не се лъжеше, Стивън току-що й беше казал, че също желаеше тя да остане.
Прегръдките можеха да почакат. Може би много скоро щеше да й позволи и да го завие с одеялото.
Обхваната от възбуда, тя се обърна да вземе свещта, но когато стигна вратата, видя, че Дру бе препречил пътя.
Дру също беше чул стенанията на Андрю и бе пристигнал в стаята му точно когато Моник го прегръщаше. Понечи да я спре, но тогава Стивън изникна до нея. Представляваха мила картинка — майка с двамата й сина. Безкрайното удивление го закова на място.
Разговорът й със Стивън беше не по-малко учудващ. Дру подслуша и почти й повярва, че под красивата външност се крие съвсем друг човек. Моник никога не проявяваше нежност или прочувственост към нуждите на момчетата. Чужденката се извърна бавно и грациозно да вземе свещта си и му се стори, че излъчва мистична светлина. Всяко нейно движение съдържаше толкова нереална отсянка, че му се стори, че той самият сънува.
След това тя се обърна и почти се сблъска с него и той усети стройното й, привлекателно тяло под тънката нощница. Това беше в стила на Моник и той трябваше да устои на чара й.
Тръгна към хола и й направи знак да го последва, не искаше да безпокои Стивън.
— Няма да стане — прошепна й, щом дойде при него. — Не зная какво искаш от мен този път, но няма да ти позволя да използваш децата, за да го постигнеш.
Тя примигна объркана. Дру не се даде да го измамят.
— Каквото и да желаеш, преговаряй с мен.
— Исках да успокоя Андрю, сънуваше лоши сънища. По дяволите, тя се домогваше до него — с благите си думи и сантименталните си очи. Когато я гледаше, се чувстваше като животно или безжалостен ловец, отнемащ живота на беззащитна сърна.
— Извинявай, ако намирам преструвката ти на майка-утешителка за трудна за вярване, но Андрю нямаше да има кошмари, ако ти не ги беше причинила.
Остана втрещен от това, че очите й се напълниха със сълзи и цели потоци се изляха по бузите й.
— Можеш да ме смяташ за каквато искаш — му каза с неочаквана страст, — но аз никога през живота си не бих затворила дете в гардероб.
Свещта затрепери в ръцете й и тя я сложи на пода. „Това е само актьорска игра“ — опита се да си внуши той, но тя закри очите си с ръце и се обърна, за да не я гледа. Беше се вторачил в нея малко озадачен, тъй като не бе в стила на Моник да плаче за каквото и да било на света.
— Веднъж леля Джудит ме затвори в гардероба, когато бях на негова възраст — каза тя с пресекващ глас. — Зная какво означава да загубиш всичко — светлина, звук, въздух, доверие. Възрастните трябва да те защитават. Щом един път си разбрал, че те не го правят, а дори те нараняват, тогава твърде малко остава от детството.
За кратко време му се привидя, че тя е не по-възрастна от момчетата и по-безпомощна пред заобикалящия я свят. Несъзнателно я притегли в прегръдката си. Усети я да трепери от нещастието й и в този момент тя престана да бъде Моник.
Притисна я към себе си, тя го погледна нежно с насълзени очи, в които трепкаше светлината на свещта, и сърцето му се преобърна. В душата му се разместиха скрити пластове и в него пламна желанието.
Възбуждаше се все повече от близостта на телата им, от това колко малко нощницата й прикриваше формите и топлината й. Искаше да плъзне ръце нагоре и надолу по всяка извивка, и когато извикваше в паметта си причините, поради които не трябва да прави това, ръцете й се обвиха около врата му и го приближиха още повече.
Погледна в очите й и се убеди, че не той предлага утешение. Беше свръх силите му да издържи на сладката й, нежна топлина.
Притегли главата й с ръце и я целуна по челото. Докосна треперещите й устни и те се отвориха, сякаш отдавна го очакваха. В него избухна любовта и го възпламени. Трябваше да я обладае, желаеше тази жена повече от всичко друго на света.
Загуби контрол над разсъдъка си, ръцете му обхванаха нетърпеливото й тяло сякаш от само себе си. Дръпна нощницата й, за да почувства горещата й, изгаряща от желание плът. Ръцете му се плъзнаха и покриха гърдите й. Тя изстена и звукът се задави в гърлото й, тъй като устните му се впиха в нейните.
Искаше да я погълне цялата, да я целува, докато умреше, но най-напред желаеше да се наслади на възбудените й набъбнали гърди. Размачка меките купчини с ръце, вкусвайки с наслада пълнотата им, и прокара палец по втвърдяващите се зърна.
Една малка, останала разумна част от съзнанието му схвана, че следващото изохкване не дойде от устните й, но не можа да спре целувката си — поне докато не се чу „Ники?“ от стаята на момчетата.