Без да каже дума, той се обърна и излезе с твърди стъпки, като остави свещта да гори върху бюфета. Моника се строполи в леглото и поклати глава. Как беше възможно един мъж да я целува така страстно, а след това толкова лесно да я изтрие от съзнанието си?
Трябва да беше подремнала, тъй като, когато се събуди, свещта бе изгаснала. През прозорците се процеждаше слаба лунна светлина и хвърляше отблясъци върху контурите на един мъж, коленичил до леглото, ръцете му се движеха в тъмното.
Странно, но този път не почувства страх. Въпреки че в просъница разпозна Дру.
Той се изправи, поколеба се за миг и напусна стаята също така тихо, както беше влязъл.
Моника се протегна и усети мрежата против насекоми, която й осигуряваше безопасност. Дали се бе върнал само да изгаси свещта? Ако е така, защо я беше завил?
„Нищо не се е променило — каза си тя. — Утре Дру ще бъде без съмнение все така злобен, както досега.“ Въпреки случилото се тази нощ, тя потъна в сън, но с усмивка.
Моник
Рейчъл най-сетне се завърна. Майка й умираше цяла вечност, а аз останах без робинята си, и най-важното — без любовните си настойки.
Не че не бях оползотворила добре времето си. Смайващо е какво може да ти осигури един съпруг, ако го дариш с двама сина. Само като изброя подобренията в тази къща, си мисля, че почти си струваше мъчението да родя децата.
„Ривърз Едж — казах на Робърт — трябва да е по-разкошна и модерна, отколкото всяка друга къща по реката. В противен случай хората ще престанат да те уважават.“ Убеден е в здравия смисъл на думите ми, но се ужасява при мисълта за реализирането на плановете за реконструкция. Подробностите оставя на мен.
Подредбата на мястото по нов начин ми изглежда като игра със старата ми куклена къщичка. Първото ми изискване беше да се прокара газово осветление, бях го видяла в някои къщи в града, и установка, произвеждаща газта. След това настоях да се построи пристан, вдълбан в стръмния бряг, за да могат параходите да идват почти до прага ни и да ни откарват в града.
Ах, с какво удоволствие украсих стаите си. Отидох лично до Париж и купих най-красивите мебели, които можа да ми предложи Франция. Не устоях на изящната френска мода и си купих много рокли, които сложих във вграден в стената на спалнята ми гардероб. Робърт изръмжа нещо за допълнителните налози, които ще трябва да плащаме за съвсем неизползваема стая, в отговор на което му посочих примера със семейство Бидълз, които имаха три такива гардероба, а Едуард никога не мрънкаше за пари.
Огнището ни е долу, в мазето, горим въглища и убедих Робърт да поръча една от онези особени лети железни кухненски печки от Европа. Не проявявам ни най-малък интерес към готвенето, но ги има в много малко къщи, а там, където ги има, ми казаха, че има начин да се използва топлината им така, че да загрява вода, която по тръби да се изпрати до всички стаи. Представете си да имате гореща вода винаги когато пожелаете. Предполагам, че бих прекарала половината от деня, излежавайки се в някое ведро.
Засега накарах робите да изкопаят изкуствено езеро зад новия пристан и да го напълнят с вода от реката. Късно през лятото комарите са непоносими, но сега, в края на пролетта, късно през нощта често излизам дотам чисто гола. Докато плувам в галещите ме като кадифе води, мечтая за Дру и… чакам.
Днес усетих, че Робърт възнамерява да скрие нещо от мен, и се промъкнах тайно в кабинета му. Върху писалището му намерих затворено писмо, което възнамеряваше да пусне на следващия ден.
Отворих го на пара, прочетох го бегло и едва сдържах възбудата си, когато разбрах, че Дру му е бил писал и го е помолил да му позволи да се върне вкъщи за последен път преди войната.
Моят съпруг му отказваше от магарешки инат. „Нито един войник на Съединените щати няма да стъпи на земята на Самнърови“ — се бе заклел Робърт в писмото си. Понякога мъжете действително се държаха като мулета.
Този път обаче арогантността на Робърт подпомага моя замисъл. Нямаше да позволи на Дру да си дойде у дома, отказа да го срещне и в града, следователно ми го поднася на тепсия.
Написах друго писмо, като имитирах почерка на съпруга си, и го запечатах със семейния печат. Истинското послание на Робърт щеше да изчезне и той нямаше да узнае, че брат му ще дойде за среща в Ню Орлийнз.
А като пристигне Дру, ще види, че го чакам аз.
Моника лъскаше протрития дъбов под в опита си да му върне първоначалния вид и полагаше усилия да не се разсейва с мисли за случилото се през изминалата нощ. Мъничето пазеше леглото, а момчетата ковяха клетка, затова трябваше да си намери някакво занимание — особено след като Аби настоя да не й помага в кухнята тази сутрин.