Приседна на пети и огледа за резултата от свършената работа. Дъските блестяха и внасяха топлина и уют много повече, отколкото мраморните плочки на Джудит.
Усмихна се, но не заради задоволството от постигнатото, а от спомена за Дру, който я покри с мрежата против комари. „Би ли го направил — запита се тя, — ако знаеше, че съм будна?“
Не, нямаше намерение да мисли за това или пък за него, а още по-малко — за начина, по който я целуна. В противен случай щеше да започне да си въобразява, че той щеше да й се усмихва всеки път, когато се срещнеха. Тази надежда беше колкото глупава, толкова и безплодна.
Несъзнателно вдигна ръка към устните си и прокара пръсти по меката им плът. Странно как думите на Дру й казваха едно, а тялото му — друго. Ако я мразеше, как беше възможно да я целува толкова нежно и всеотдайно? И да разгаря в нея желанието за още?
На входната врата се почука. Тя отпусна ръка и се изправи рязко. Дотук устоя на решението си да не мисли за последната нощ. Ако не си затвореше устата насила, щеше да разисква тази целувка с всеки, който влезеше в стаята. Пое дълбоко дъх, като че ли допълнителният въздух щеше да укрепи духа й, и изтича да отвори.
На прага стоеше офицер от армията на Съединените щати, в синя униформа и красив като картинка. Висок, с широки рамене и цъфтящ от добро здраве, можеше да мине за ултрамодерен фотомодел, който би могъл да се покаже по телевизията в предаването „Идеалният мъж“. Лицето му беше красиво, загоряло и гладко обръснато, кестенявата му коса бе прибрано до ушите, но най-привлекателни бяха блестящите му сини очи и закачливата му усмивка. Моника го хареса на часа.
— Простете ми, че ви обезпокоих, мадам, но аз съм Дарси О’Брайън от Ню Йорк. — На лицето й се изписаха смесени чувства и объркване, затова бързо добави: — С Дру сме добри приятели.
— Влезте, господин… Извинете, предполагам, че имате някакъв чин?
— Полковник — но моля ви, ще ми бъде по-приятно, ако ме наричате просто Дарси.
Моника го покани с жест вътре и протегна ръка, за да се здрависа, преди да се сети, че беше изцапана с паркетин.
— Казвам се Моника Райън. — Издърпа ръката си и я избърса в престилката си. — Тоест — Самнър. По една случайност и аз съм от Ню Йорк.
— Чух, че Дру се бил оженил, но не е идвал на север от доста време. Къде ли е намерил такава прелестна красавица като теб?
— Вятърът ме довя — отвърна му капризно тя, отговаряйки на блясъка в очите му. — Дру се огледа и ме видя.
Той погледна към ведрото и четката, а след това — към престилката й. Усмивката му скри учудването от факта, че господарката на дома стърже пода.
— Обзалагам се, че работата ти в момента не е първата изненада, която си му поднесла.
— Не, не съвсем. — Може би трябваше да му обясни, че Дру я мисли за Моник, но историята беше прекалено оплетена, за да я разбере. От друга страна, дали щеше да й повярва, щом досега никой не й бе хванал вяра?
— Ники, на вратата ли се чука? — Мъничето се втурна, подскачайки надолу по стълбите, сякаш за да й напомни, че поне тя й имаше доверие, и се спусна към тях. — Посетител ли имаме?
Изглеждаше възбудена, преливаща от здраве, и Моника импулсивно се протегна и я притисна до себе си.
— Здравей, Мъниче. Радвам се, че се вдигна от леглото и дойде. Запознай се с полковник Дарси О’Брайън — приятел на чичо ти Дру. — Моника придърпа Елизабет към полата си и обхвана раменете на момичето с ръце.
— Дарси? — попита Мъничето и извърна нагоре глава към нея. — Много смешно име.
— Не и ако си ирландец. — Той приклекна, за да не я гледа отвисоко. — А ти как се казваш?
— Елизабет.
— Най-малкото дете на Робърт. Той беше — обясни Моника — по-големият брат на Дру.
— Така се случи, Елизабет, че познавах добре татко ти, преди да е срещнал още твоята майка. Веднъж летувах тук с чичо ти Дру по време на една студентска ваканция. — Погледна към Моника, веселият пламък в очите му бе помръкнал. — Но това беше, преди войната да ни изправи един срещу друг.
Моника наклони глава настрана от учудване.
— Мислех, че двамата с Дру сте служили в армията на Съединените щати.
— Така беше. Но Робърт направи друг избор. Дру се записа във войската, за да избегне… — направи пауза и хвърли бърз поглед към Елизабет — … известни трудности у дома си много преди да избухне войната. А когато това стана, Робърт очакваше от него да дезертира и да се присъедини към Конфедерацията, но Дру счете, че вече е бил обвързан с клетвата си за вярност. Стана враг в очите на Робърт и беше нежелан тук, а също — и аз.