„Бедният Дру“ — помисли си Моника. Вече познаваше Дру достатъчно добре и си представи какво означаваше за него да бъде прокуден от дома. Телевизията я бе убедила колко грозна можеше да бъде войната, но за човек като Дру, изтръгнат от корена си, тя сигурно е била истински ад.
А причината му да постъпи в армията, „трудностите у дома му“ сигурно са имали нещо общо с Моник.
— Освен това — продължи Дарси и засили черните краски — се съмнявам, че снаха му е помогнала с нещо. От Дру разбрах, че Моник непрекъснато се стремяла да създава конфликти. Не си ли я срещала още?
„По-добре е да му кажа“ — помисли си Моника. Рано или късно някой ще я нарече Моник, след което тя щеше да се прости завинаги с милата му усмивка. Дори щеше да бъде въпрос на късмет Дарси О’Брайън да я заговори отново.
Усмихваше му се, докато обмисляше как да му обясни, и съзря намръщеното лице на Мъничето.
— Ники няма да дойде с теб — извика момичето съвсем неочаквано. — Тя и чичо Дру са женени.
Дарси разроши косичката й.
— Чичо ти Дру е щастливец.
Мъничето се дръпна.
— Ще остане с нас, сега тя е мама.
Моника схвана, че момичето може би се почувства застрашено. Всеки път, когато майка им се бе усмихвала на някой красив мъж, децата биваха изоставяни… или заключвани в гардероба. Стисна успокояващо раменцата на Мъничето и я подбутна към кухнята.
— Иди кажи на Аби, че ни е дошъл гост. — Почувства мълчаливата й съпротива и добави: — Побързай, трябва да започваме урока, а освен това ще трябва да украсим и клетката на крал Артур.
Елизабет хвърли последен подозрителен поглед към Дарси и изтича към задната врата:
— Извинявай, ако ти се е сторило грубо, но е имала тежки преживявания — също както и другите деца.
— Те са истинско предизвикателство — трите, а и Аби, разбира се. — Той се усмихна, чертите на лицето му се смекчиха. — Последния път, когато видях Аби, тя беше на възрастта на Елизабет, но предполагам, че днес е станала красива млада дама.
Преди Моника да успее да му обясни, че Аби е надминала очакванията му, Дру тресна вратата, прекрачи и сграбчи в мечешка прегръдка приятеля си.
— Дарси, стари дяволе! Значи си бил ти. Видях някакъв да атакува откъм Ривър Роуд и си помислих: „Само един може да язди така лошо“.
Дарси отвърна на прегръдката със същия ентусиазъм.
— Ти ли ще ми кажеш! Колко пъти само съм те свалял от коня на двубоите ни!
— Само веднъж, и то — чрез измама. Извика ми, че Мери-Лу Джаксън тича след мен и аз направих глупостта да се обърна, за да видя.
— И защо не! Жените винаги са тичали след теб.
Горд, Дру поклати утвърдително глава, а Моника го погледна с възхищение. „Значи така — можел и да се усмихва.“ Изпита прилив на обич, пожела да застане близо до него и да се включи в непринудения дружески разговор. Само ако познаваше Дру преди войната, преди Моник да му бе съсипала живота.
Дру се отдръпна и огледа приятеля си от главата до петите.
— Страхотно е, че се видяхме. Какво те носи по тези краища. Военни задължения?
— Инспекция в Ню Орлийнз. Не можех да бия път чак до Луизиана и да не намина. Надявам се, спомняш си, че ми дължиш от онова пивко отлежало, с което е известен Югът.
— Останало ми е още малко от бърбъна на баща ми, но няма да можем да се забавляваме така, както преди. Може би беше по-добре да ме предупредиш, че ще дойдеш.
— Узнах за заминаването си късно снощи. — Дарси замълча и огледа хола — трудно можеше да се направи сравнение между окаяния вид на помещението и спомена му от предишното посещение. — Не го взимай навътре, Дру. Заедно воювахме — знаеш, че не съм претенциозен. Достатъчни са ми легло и стая, а ако ме почерпиш с бърбън — няма да ти откажа.
— Пристига Аби! — извика Елизабет и се втурна в хола. Спря се пред Дру и по лицето й се изписа облекчение от присъствието му.
— Уау! — Дру я вдигна на ръце и я залюля. — Спри за минутка, искам да се запознаеш с някого. Дарси, това малко дяволче е племенницата ми Елизабет.
— Вече се запознахме. — Дарси кимна към Моника. Дру проследи погледа му, усмивката му угасна и той се намръщи.
— Разбирам. Значи се видяхте с жена ми Моник?
— Моник ли? — Дарси местеше поглед учудено от единия към другия. — Не каза ли Моника?
Тя погледна умоляващо Дру с плахата надежда, че ще прояви поне малко от същата нежност, както през нощта, но не позна.
— Казвам се Моника — обърна се към Дарси, въпреки че думите бяха предназначени за Дру.
Дарси трепна с устни, погледът му заскача към тях като топче от пинг-понг.
— В такъв случай, ако не ви обижда въпросът ми, коя е Ники?
— Ето тя — отвърна му Елизабет раздразнено и посочи към Моника. — Запушалки ли имаш в ушите?