Но какво трябваше да направи, ако беше предишната Моник?
Дарси О’Брайън последва Дру навън и погледна с умиление бялата сграда под дъбовете. За пръв път посети това имение, когато беше петнадесетгодишен. Тогава си помисли, че да живее в гарсониерата е някакво наказание, но се подчини на повелята на родителите си и въпреки предварителните си представи установи, че всъщност е получил така лелеяната свобода. Ах, какви спомени го свързваха с Дру от далечното минало.
— Мисля, че ще харесаш старата си квартира. — Дру се усмихна, отвори една врата и отправи покана с жест към стаята със съвсем ергенска обстановка.
Дарси нахвърля пътните си чанти вътре и си напомни да попита за Моник. През войната по време на прекараните заедно безсънни нощи Дру не спираше да я ругае и положително не беше показал по-голяма любов към нея, като се бе върнал вкъщи.
Дарси преодоля любопитството си, колкото и голямо да бе то, и реши да изчака удобен момент, когато Дру е в настроение да говори на тази тема.
— Ти в съседната стая ли си — попита вместо това, — както в доброто старо време?
Дру поклати глава и се усмихна унило.
— Напоследък спя в къщата.
— А, разбирам — женитбата.
— Не, искам да бъда близо до децата. — Усмивката му изчезна и лицето му стана толкова мрачно, че Дарси не можа да се сдържи да не полюбопитства.
— Нека пообиколим — предложи той с надеждата, че при разходката Дру може да си развърже езика.
Дру хвърли бърз поглед към джобния си часовник и сви рамене.
— Както искаш. Всяка разходка е полезна за мен. Дарси се усъмни — досега не беше виждал приятеля си в по-добро физическо състояние.
— Надявам се, че не злоупотребявам с гостоприемството ти, но просто не можеш да си представиш колко исках да се върна отново тук. Толкова отдавна не бях посещавал Ривърз Едж. Мисля, че това място ми липсваше не по-малко, отколкото и на теб.
— М-да, всъщност има някои изменения, Дарс.
Дарси не отговори. Бяха настъпили промени, и то най-вече с приятеля му. Предишният Дру се смееше и шегуваше непрестанно, а днешният едва процеждаше подобие на усмивка. Дру зарея поглед в далечината, издаваше вътрешно неспокойство, заетост, сякаш по-скоро трябваше да се намира другаде. Дарси проследи погледа му към полузасятите поля и се досети, че грижата му е свързана с работата.
— Не е нужно да ме забавляваш — промълви той, — зная, че имаш много неща за вършене.
Дарси понечи да предложи помощта си, но прецени, че това можеше да бъде възприето като обида. Всички плантатори от Юга, включително и Дру, по-скоро щяха да си прекършат гръбнака от работа, отколкото да позволят на госта им да си мръдне пръста.
— Не ставай смешен — отсече Дру и се завъртя, за да го погледне в очите. — Не всеки ден вятърът довява стар приятел в града.
— Приказвам сериозно. Не съм дошъл да разстройвам плановете ти. Вечерта ще разполагаме с повече време за разговори. Освен това не дойдох само заради теб. Къде е Аби, между впрочем?
— Вероятно в кухнята. Но по-добре е да те предупредя, че не обича да я прекъсват, докато работи.
— Че каква работа върши?
— Готви, чисти и кой знае още какво. Поела е цялата грижа за къщата.
— Но не и за подовете. — Лицето на Дру изрази учудване, затова добави: — Жена ти лъскаше в хола.
— Предполагам, че е имала причина. — Лицето му потъмня. — Няма изключения от това правило.
— Длъжен съм да ти обърна внимание, че тя изобщо не е такава, каквато ми я беше описал.
— Не позволявай на ангелското изражение на лицето й да те въведе в заблуждение.
Дарси поиска да му обясни, че не външността й го впечатли. Притежаваше уникална природна дарба, което не бе споделял досега с никого, дори с Дру. Умението му го плашеше, можеше да хване някого за ръката и да проникне в душата му. Ставаше му ясно и най-съкровеното, като например страхът, гневът… или откровеността. Реши да смени темата.
— Ще ми кажеш ли защо я наричат с три различни имена?
Дру сви рамене, изглеждаше объркан.
— Причината е може би амнезия. Тя твърди, че била паднала и си била ударила главата.
— По моему не звучи правдоподобно.
— Склонен съм да се съглася, че си е загубила паметта, но тя очаква да приема, че в същото време е и друга личност. Последното прилича на истина, тъй като от съзнанието й действително са изтрити всички спомени.
— Прости и забрави. Доколкото схващам, не си склонен да я приемеш по новому?
— Не мога. Дарс, не знаеш на какво е способна Моник. Тя е като змия в пазва.
Не беше така. Дарси беше успял да разбере всичко, което ръката й му каза. Дарбата му досега не го беше подвеждала никога — нито във военно, нито в мирно време.