Изглеждах великолепно в роклята си от виненочервен сатен, украсена с фин бежов ширит. Деколтето ми беше дълбоко изрязано под раменете и наситеният му топъл цвят контрастираше неповторимо с бледата ми плът. Между гърдите ми висеше диамант с формата на сълза и привличаше вниманието към тяхната обилна пълнота. Две перфектно подбрани обици се люлееха на ушите ми точно на мястото, където Дру обичаше да ме целува.
Усмихнех ли се само веднъж по моя съблазняващ маниер, знаех, че никой мъж нямаше да ми устои.
Но още веднъж се оказа, че Дру не е от обикновените. Когато влязох в пивницата, той се наежи и се изправи, за да ме отпрати. Попита ме дали съм луда, щом влизам така смело в мъжки бардак, на което му отговорих с тъга, че трябва да поговорим.
По дяволите, смяташе да ме изостави във фоайето. Прочетох в очите му, че иска да се обърне и да избяга, и да не ми проговори втори път. Бях принудена да използвам за стръв загрижеността му за Робърт, преди да го убедя да ме заведе на вечеря. „Трябва да похапна — казах му, — преди да мога да ти обясня каквото и да било.“
Колко доволна бях, че донесох любовната настойка.
Донесоха ни вино, Дру изпи по-голямата част. Така и не разбра, че в гарафата сипах щедро от еликсира. След малко започна да мърда на стола си, очите му постоянно се спираха на мястото, където ръцете ми си играеха с диаманта. Когато донесоха десерта, вече знаех, че ще мога да го отведа без затруднение в моята квартира в града, в стаята, която Рейчъл и аз бяхме подготвили много старателно.
Той изглеждаше победен, когато го въведох в онази бърлога, обилно осветена от свещи, беше упоен и очите му не успяваха да обхванат всичко с един поглед. От Рейчъл знаех предназначението на всяка кукла или символ, бях изучила всяка стъпка на обредния танц, който щеше да докара този мъж до екстаз.
Отидох до огледалото и застанах така, че Дру да вижда отражението ми под определен ъгъл. Хвърлях му усмивки през рамо, бях сигурна, че не сваля поглед от мен. Разкопчах копчетата на роклята си и спуснах ръкавите, за да открия раменете си сантиметър по сантиметър, докато се показаха гърдите ми. Може би си е помислил, че е скандално да не нося долно бельо, но, от друга страна, по блясъка на очите му разбрах, че така му харесвам повече.
Роклята падна бавно до кръста ми и тогава започнах да напявам, както ме бе научила Рейчъл — с тих и дълбок глас, в определен ритъм, синхронизиран с всяко мое действие. Изпъчих напред гърдите си, за да ги разгледа по-добре, и се залюлях пред огледалото, като спусках бавно роклята с всяко завъртане на бедрата си. Дру стоеше като закован на място и едва дишаше, очите му поглъщаха всяко мое движение.
„Мой е — помислих си с нарастваща възбуда, — тази нощ ще направи каквото поискам.“ Опивах се от чувството си на власт над него, тонът на песента ми се извиси. Представих си как загрубелите му ръце докосват кожата ми на местата, където роклята я откриваше.
Роклята се плъзгаше, докато падна на земята. Чу се звук, който можеше да бъде като от шумоленето на сатена, така и от възхищението на Дру.
Не обърнах внимание каква е причината, тъй като в този момент бях обхваната от силата на магията. Тръснах глава назад, косата ми се разпиля по гърба, докоснах гърдите си и те се повдигнаха нагоре съблазняващо. В огледалото видях, че Дру пристъпи към мен.
Започнах да се смея, упоена от властта си над любовта. Дори целувката, с която щеше да ме задуши, не можа да спре победния ми смях. Напевът ми стана повече мой, отколкото на Рейчъл. „Той е мой!“
Свалих ризата му, панталоните и всичко, което стоеше между нас. След това скочих в ръцете му и обхванах кръста му с крака, докато той се облегна и ме облада направо на стената.
Шокирана съм, дори когато пиша всичко това впоследствие. Нито една дама от Юга не би се отдала на страстта си като диво животно, но дори и сега лелея да изпитам още веднъж непреодолимата любовна сила. Да бъда върху Дру беше празник за мен, принуждавах го да ме обладава пред всеки един от олтарите в стаята. Почувствах увереност, че съгласно обещанието на Рейчъл, той ще се привърже към мен завинаги.
Представете си моето слисване, когато се събудих сутринта и открих, че той вече се е облякъл и се готви да си тръгне. Погледът му беше пълен с презрение, което ми подейства като ведро ледена вода, лиснато върху израненото ми, но все пак задоволено тяло.
Скочих и се вкопчих в него, но той ме отблъсна. Казах му да не става глупав, че сме предопределени един за друг, но той само се засмя. „По-скоро ще се пържа в ада“ — закле се той, преди да се отдалечи с тежки стъпки.