Каквото и да бе отговорил, нямаше да се чуе, тъй като в този момент в стаята влетя Рейчъл и затича напред-назад. Носеше покрита кошница, която постави внимателно на пода.
— Ти! — изсъска Рейчъл. — Намесваш се, винаги се намесваш…
— Стига, Рейчъл. — Дру пристъпи напред, като че ли да защити Моника. — Тук нямаме нужда от теб.
Рейчъл погледна към леглото и Седи притисна синовете си към гърдите си. След това Рейчъл насочи погледа си към Моника и черните й очи проблеснаха само през две тесни цепки.
— Някой ден много скоро ще ти се наложи да дойдеш при мен — каза тя, в гласа й звънна стомана. — Само аз притежавам това, от което се нуждаеш. — Обърна се на пета, грабна кошницата си и напусна стаята.
— Не отивай при нея — предупреди я Седи, шепотът й изпълни с мрачни предчувствия пространството, останало празно след драматичното напускане на Рейчъл. — Тя практикува вуду. Дава, но взима повече.
Моника остана потресена. Проследи с поглед Рейчъл и опита да не се издаде колко беше обезпокоена. Но Седи още не беше свършила.
— Каза ми, че нейният грис-грис ми е направил бебетата и затова били нейни. Аз й отговорих, че няма да дам синовете си да им прави вуду. Но Рейчъл знае кога щяха да се родят и дойде да ми ги отнеме. Видяхте ли, спасихте децата ми.
Вуду ли? Моника се смути, погледна към Дру, но той изобщо не беше обърнал внимание. В момента посрещаше високия чернокож мъж, който постепенно запълваше рамката на вратата.
— Не можах да намеря акушерка — каза той задъхано, — но видях Рейчъл, която се бе отправила насам.
— Няма нищо, Джаспър — отвърна му Дру. — Рейчъл си отиде и всичко е наред. По-добре, отколкото можеше да се очаква. Сега ти трябва да си гордият баща на двама вресливи сина.
„Джаспър е може би съпругът на Седи“ — помисли си Моника, като гледаше как мъжът щеше да се пръсне от гордост.
— Две ли са децата? — попита жена си.
Седи му върна усмивката и Моника разбра, че целият свят беше изгубил значение за съпружеската двойка и съществуваха единствено техните синове. Моментът беше прекалено личен и стана време да се оттеглят. Дру като че ли стигна до същото заключение.
— Почини си до края на деня — каза на Джаспър и тръгна с Моника към верандата. — Имам чувството, че Седи се нуждае повече от теб, отколкото аз.
— Но посевите…
— Могат до почакат. Остани със семейството си. Това е истинското ти място.
— Същото може да се каже и за теб — сгълча го Дарси. Чакаше ги отвън. — И ти можеш да не работиш днес.
— Не мога да си го позволя. Има още пет часа до залез слънце и смятам да ги оползотворя. — Дру хвърли поглед към Моника и се поколеба дали да продължи, но размисли, пое дълбоко дъх, обърна се и се отдалечи.
Дарси поклати укорително глава след него.
— Омъжила си се за упорит човек, мисис Самнър. Изглежда е по-добре да му помогна аз. Иначе ще му липсват двете ръце на Джаспър.
— Сам разбираш, че не напуска работа преди залез. Винаги разочарова Аби, като не идва навреме на вечеря.
— Но днес ще дойде. Лично ще се погрижа за това.
— Пожелавам ти успех, полковник. Но както каза — той е упорит човек.
— Аз мога да съм по-твърдоглав и от муле — усмихна се безочливо той. — Подходът към Дру е да го накараш да си мисли, че дадено нещо е било негова идея. А имам доста идеи за него.
— Наистина ли?
— Животът е сцена, знаеш. — Усмивката му стана още по-широка. — Грубостта и безразличието му са преднамерени. Понякога хората издигат стени между себе си и външния свят, защото се чувстват уязвими. Уверен съм, че Дру само се преструва, че е толкова ядосан или безразличен към теб.
Моника поклати отрицателно глава. „Дарси О’Брайън — каза си тя — е непоправим оптимист.“
— Предполагам, че е време да се захващам за работа — каза той с приповдигнат тон. — Ще ми пожелаеш ли успех? Имам чувството, че следващите пет часа могат да се окажат най-дългите през живота ми.
— Говорихме за преструване. И за двама ни не е тайна, че смяташ да се забавляваш до насита. А после спомена, че се стремиш към най-тежката работа.
— Тънък намек от твоя страна. — Стеснителната му усмивка угасна, след което хвърли меланхоличен поглед към блатото. — Аз също имам собствено разбиране за нещата. Относно Рейчъл — не ме питай защо или откъде зная това — но тя… Моля те стой далече от тази жена. Е, добре, нека само ти кажа, че вярвам напълно на Седи.
Тя потръпна, още веднъж изпита чувството, че в стомаха й пърхат пеперуди.
— Това и възнамерявам да направя — увери го тя и беше възнаградена с една от великолепните му усмивки.
Отпрати го с убеждението, че мястото му в момента е при Дру, но когато си тръгна, се поколеба дали да не го извика обратно.