Зарече се, че ще го остави там, докато не намери начин да се отърве от него.
Късно през нощта Дарси застана пред стаята си в постройката за ергени и се вслуша в грохота на приближаващата буря, вперил очи в къщата. От стаята на Аби се процеждаше слаба светлина и той се питаше какво ли правеше тя. Може би четеше, клюкарстваше със Сара Джейн или просто си мислеше преди лягане?
Образът й бе влязъл натрапчиво в съзнанието му. Той се усмихна, но после разтърси силно глава. Превъртял ли беше, че се забавляваше с мисли за сестрата на най-добрия си приятел. „Прости ми, Господи, но кой можеше да предположи, че чаровната Аби ще стане такава красавица!“
„Това е без значение“ — продължи мисълта си той. Аби не можеше да покаже по-малка незаинтересованост към него. Едва ли беше погледнала дори един-два пъти в неговата посока, беше си бърборила само със Сара Джейн по време на продължителната официална вечеря. И ако Ники не се беше случила до него, изобщо нямаше да има с кого да обели и дума.
Дарси се усмихна при тази мисъл. Беше се убедил, че Дру преднамерено избягваше жена си. Може и да си е имал едно наум, но едва ли безпаричието беше причина за каменното му мълчание. Дру я гледаше по такъв начин, че беше съвсем очевидно, че се интересува от Ники много повече, отколкото му се искаше да покаже.
Поради тази причина Дарси измисли пътуването до Ню Йорк на следващия ден. Наистина Дарси можеше и сам да помоли капитан Старгел за услуга, но последният беше задължен на Дру. Затова настоя Дру да го придружи, искаше да събере Самнърови заедно, далеч от обичайното им място и свързаните с него спомени.
Като се имаше предвид нетърпението, с което Ники се отзова на предложението му, Дарси предположи, че ще чуе една изключително интересна история.
И нямаше да се успокои, докато не научеше и двете й версии.
Моник
1867 г.
Оказа се, че съм била права онази нощ, която прекарах с Дру — сега наистина има с какво да го обвържа към себе си завинаги. В другата стая нашата дъщеря, засега още бебе, чака баща й да се завърне у дома.
Ще дойде времето, когато чрез Елизабет ще мога да си отмъстя.
Но дотогава ще бъда задоволена с диамантената брошка, която Робърт ми подари за това, че родих дъщеря му. Струва цяло състояние и, о, колко прекрасно блести върху гърдите ми. Толкова й се радвам, че мисля да помоля Дру да купи и гривната от същия комплект.
Само ако можеше да види колко всеотдайно Робърт обожава дъщеря ни. Всяка нощ лягам да спя с мечтата, че някой ден Дру ще се завърне окончателно вкъщи. Представям си как стоим заедно и наблюдаваме Робърт да си играе с децата и аз случайно му казвам, че може да се окаже фатално, ако Робърт научи, че скъпите му Стивън и Елизабет не са в действителност негови.
Ще поставя Дру пред избор. Ако заплатата му в армията не е достатъчна, за да ми купи диаманти, то това е негов, а не мой проблем. Има две възможности: или ще плати моята цена, или ще може да наблюдава лицето на брат си, когато му кажа истината. Печеля и в двата случая — или ще си отмъстя, или ще обогатя своята колекция от бижута.
Точно сега едва ли ще мога да получа друг скъпоценен камък от съпруга си. Не само защото Робърт непрекъснато се оплаква от недоимък, но и при наличието на три здрави деца е загубил всякакъв интерес да спи с мен.
Отпраших за града както заради удоволствията, така и поради скъпоценностите. Там мога да срещна много мъже, които не са неблагодарни, и са щастливи да възнаградят красотата ми със скъпоценен камък по тяхна инициатива. Въпреки че по-скоро тези дни Ню Орлийнз е потопен в мрачна атмосфера, породена от слуховете за отцепване и война.
Мисълта за недодялани войници, тропащи из къщата, е непоносима за мен. Не че се боя за живота си — не се и съмнявам, че те биха споделили с мен моето очарование — но нито един трезвомислещ офицер не би ми дал гаранции за сигурността на бижутата ми.
За да ги съхраня, си направих скривалище в гардероба. Никой не знае къде са, дори и Рейчъл, тъй като не бих желала клюките да разкрият местонахождението му. Тези скъпоценни камъни са моята сигурност и застраховка за това, че каквото и да се случи, ще мога да продължа да живея както намеря за добре.
За по-сигурно ще сложа на същото скришно място и моя дневник. Не мога да обясня защо, но имам чувството, че не трябва да допускам някой да узнава най-съкровените ми мисли.
Аби пристъпваше от крак на крак, вперила очи в горната площадка на стълбището в очакване на някакво раздвижване. „Побързай, Ники! — казваше си мислено. — Изчерпа търпението на всички.“