— Не зная защо трябва да я чакаме — оплака се Сара Джейн до нея. — Моник ни задържа вече десет минути.
— Сбогува се с децата. Мъничето не желае да я пусне да върви.
— Нито пък аз. Това трябваше да бъде нашата екскурзия, Аби. Защо ли й трябва да се влачи подир нас.
Но Аби знаеше — Дарси я бе помолил.
Стана й приятно и рискува да хвърли бегъл поглед към него. Той стоеше пред вратата, униформата го правеше висок и красив, и сърцето на Аби се сви, като видя, че гледа със същото нетърпение нагоре.
— Ще изпуснем парахода — не спираше Сара Джейн.
— Слушай, не идва ли вече? Аби, по-добре е да я извикаш.
Дарси хвърли поглед към тях. Аби се смути, че я хвана да го гледа, и отмести поглед точно в момента, когато Ники се появи. Може би и тя беше чула монотонния грохот на приближаващата се машина.
— Трябва да оправиш полата си — каза Сара Джейн на Ники, щом се присъедини към тях. — Въпреки че на твое място може би щях да предпочитам мъжете да се зазяпват във фустаните ми.
Ники сведе глава към края на роклята си.
— Връзките са се развързали. О, ако имах велкроу.
— Какво? — Сара Джейн я погледна с изненада. Ники се смути и Аби я заведе до приемния салон.
— Ето тук можеш да оправиш фустана си, като ползваш малкото огледало.
Ники се засмя.
— Значи такова било предназначението на тези огледала. Винаги досега считах за странно, че са закачени най-отдолу. Иначе човек трябва да се реши или да си мие зъбите в легнало положение.
Ники отхлаби колана на полата си, за да завърже фустанелата си, и Аби не можа да сдържи усмивката си. Защо винаги, когато се случеше наблизо, се поддаваше на чара на тази жена? Познатото изражение на лицето и лекото учудване по повод на неща, които Аби беше приела за даденост, я караха да повярва, че Ники наистина е друг човек — чужденка, дошла, за да ги обсипе с обич.
В този момент Дарси им извика от хола да побързат и тя се сети защо не се доверяваше на Ники — заради начина, по който Дарси се отнасяше към нея.
Ники се присъедини към останалите, а Аби се забави, за да се съвземе. Завистта беше грозно чувство и тя се мразеше за това, но откровено казано, предпочиташе Ники да беше избрала да си остане в къщи.
Малко по-късно Дру си помисли същото, малко преди параходът да хвърли котва в градския пристанищен док. Остана изненадан, че и тя се бе включила в излета, но Господ му беше свидетел, че нямаше причини за чудене. Независимо дали имаше амнезия, или не, не беше в стила на Моник да пропусне пътуване до града.
Зърна ръчната й чанта, която притискаше до себе си, беше толкова издута и тежка, че той се запита какво ли носеше тя. Дали не беше опаковала багаж за двудневен престой? Последното нещо, което можеше да си позволи сега, бе скандал с нея, след който да стане обект на градските клюки.
Хвърли поглед към простиращия се в далечината любим Ню Орлийнз и разбра, че този ден ще бъде много тежък. Външно градът не се бе променил толкова много от времето на войната, но в съзнанието на хората Кресънт сити още се съпротивляваше на потисничеството на янките. Окупацията беше сравнително безкръвна, но липсата на разбиране между победител и победени беше причина за военни стълкновения, които дълго вълнуваха хората.
Дру разбираше и двете страни, принадлежеше на единия лагер, но служеше на другия, като никой не го приемаше напълно за свой. В очите на янките представляваше плантатор от Юга, чиято лоялност винаги щеше да бъде обект на съмнение. Старите му познати виждаха, само синята му униформа на войник от американската армия.
Съжали, че е послушал Дарси. Беше унизително и без съмнение — безполезно да проси услуга от Бък Старгел, но много се нуждаеше от лопати и торби с пясък. Ако завалеше проливен дъжд, брегът на реката щеше да се подрони и нивите му да се наводнят, след което трябваше да се прости с реколтата си от захарна тръстика.
— Сигурна ли си, че децата ще бъдат гледани добре? — чу Моник да задава въпрос зад него.
Стресна се и се обърна към нея, там бяха още Аби и Сара Джейн.
— Бърта е служила на моето семейство през целия си живот — намуси се Сара Джейн. — В сигурни ръце са, все едно че аз ги наглеждам.
— Убедена съм, че си права. — Моник се усмихна насила. — Просто ми е трудно да бъде далеч от тях. Не мога да не се тревожа. — По-добре щеше да бъде, ако си беше замълчала — не можеше да трогне с приказки Сара Джейн. Мис Хокинз беше истинска южнячка — състрадателна и всеотдайна, — докато не извършиш предателство спрямо нея.
— Ако беше дори съвсем малко искрена в загрижеността си — каза Сара Джейн, като се отдалечаваше под ръка с Аби, — щеше да си останеш вкъщи.