На сбогуване тя поблагодари на мосьо Рейнард за труда му и си излезе без пукнат цент.
Потокът от посетители не секваше, тя осъзна, че всеки посещаваше магазините с подобна мисия. Щеше да бъде истинско чудо, ако успееше да вземе истинската цена при продажбата на скъпоценните камъни.
Тежки времена. Войната може и да бе свършила, но несигурността оставаше. Където и да погледнеше Моника — от напуканата мазилка на сградите до страха, изписан по лицата на минувачите, — виждаше само разрушени надежди. От книгите в другото време знаеше, че възстановяването щеше да трае дълго и щеше да бъде мъчително. Не, днес не можеше да очаква чудеса.
— Защо е тази мрачна физиономия?
Моника вдигна поглед и видя Дарси, който й се усмихваше непринудено. Тя хвърли бегъл поглед назад към заложната къща и му даде своята версия на вдигането на рамене подобно на галите.
— Тази сутрин не успях в нито едно свое начинание.
— Днес лошите новини като че ли са на дневен ред. Току-що се разделихме с Дру. Старгел му отказа. — Видя питащия й поглед и добави: — Не ти ли е споменал за него?
— Мъжът ми почти не разговаря с мен. — Нямаше горчивина в думите й. Вниманието й бе ангажирано изключително с това, което се бе случило с Дру. — Моля те, разкажи ми.
Дарси сви рамене.
— Предполагам, че не е никаква тайна. Дру дойде в града, за да измоли една услуга. Част от укреплението на брега край плантацията е отмита и ако в скоро време не извърши поправка, един силен дъжд ще наводни захарната тръстика. Дру е заложил бъдещето си на тази реколта. Ако му провърви, Ривърз Едж също няма да пропадне.
Моника усети разочарованието на Дру като свое собствено.
— Най-лошото е — продължи Дарси, — че Дру дойде, защото го убедих, че Старгел му дължи услуга. Но добрият стар капитан му каза: „Щом нямаш пари, няма да има доставки“. Убедих се, че няма никакъв смисъл човек да губи време да моли стари познати за каквото и да било. Когато Дру му предложи бойния си меч като допълнителна гаранция, Старгел само му се изсмя с думите: „Тъпото острие няма никаква стойност“. Беше му удобно да забрави, че със същото това оръжие навремето Дру спаси живота му.
Колко ли трудно е преживял Дру предлагането на гордостта си, само за да му се присмеят. Почувства отново тежестта в джоба си и помоли Дарси да изчака за момент.
Влезе в оказионния магазин и представи пръстена на Рейнард, очите му се разшириха, а акцентът му премина в бостънски диалект, когато я запита откъде го има.
Забеляза, че той иска да вземе пръстена на всяка цена, и като спомена неясно за някакъв произход от Ню Инглънд и се позова на познанството си със Сара Джейн, успя да се спазари за цена, надвишаваща двойно първоначалното му предложение. Получи само няколко долара под действителната цена, но тя го уговори да се закълне, че няма да продаде пръстена преди края на следващия месец. Беше готова да продаде всичките си рокли, за да си го върне, не можеше да понесе мисълта, че някой невинен, нищо неподозиращ; човек може да пропътува във времето с помощта на носещото злочестина украшение.
В крайна сметка се почувства горда от сделката и се обърна да си върви с парите в ръце, когато видя Дарси О’Брайън на прага.
Без да промълви и дума, той я хвана с ръце за раменете. Тя го погледна в очите, той се успокои и отпусна, след което свали ръцете си с крива усмивка.
Моника го придружи навън, като се чудеше колко ли е видял и доколко трябва да сподели с него. Не желаеше Дарси да си помисли нещо лошо за нея, но какво можеше да му каже — „Не се притеснявай, продадох само това, което ме доведе тук от бъдещето“?
Изглежда, той също намираше думите с труд.
— Прости ми моето предубеждение — промълви той накрая, погледът му се плъзна към чантата й, — но се радвам, че не заложи всичко. Повечето от тези търговци се надяват да се възползват от бедственото ти положение. А останалите, които ти съчувстват и са честни, не могат да си позволят да ти платят това, което заслужаваш.
— Знаеш ли, за просяците твърдят, че нямат голям избор. Понякога човек трябва или да продаде, или да умре от глад.
Ако искаш да получиш най-добрата цена, отиди при реномиран златар, а не в оказионен магазин. За да бъда най-цинично откровен с теб, почти няма надежда да си възвърнеш заложеното по някакъв начин.
— О, не се нуждая от бижутата, а само от парите.
Той я погледна видимо изненадан.