Стонът, който чу, бе достатъчно красноречив отговор, но тя и без това знаеше, че най-добрата й приятелка нямаше да дойде. Всеки учител можеше да се откъсне от занятията си само ако бъдеше предупреден много преди това. В противен случай нарушаваше учебните планове, незавършените лекции го приковаваха към катедрата, да не говорим за непосилните цени на самолетните билети. Въпреки това й се помоли пак:
— Ще уредя престоя ти и ще ти платя билета. Искам да си до мене, Джер. Няма да е същото без теб.
— Знаеш, че бих пожертвала всичко, за да стана твоя шаферка — Джералин се поколеба, не знаеше как да възрази, усещайки безсъмнената паника на приятелката си, — но в продължение на няколко месеца подготвях пиесата за Великден — не мога да напусна децата точно сега. И защо утре, какво пречи да е в събота?
Моника направи пауза с цел да избегне истината. Не желаеше да разговаря за болестта на Джудит, би било прекалено грубо. Вместо това каза:
— Леля ми е побесняла, иска да ме види омъжена. Моника си представяше как изглежда Джералин — спокойна, практична, засукваща с пръст косата си, докато обмисляше дали да каже това, което й е на езика. Беше й предложила да живее в собствения й апартамент, намери й работа и диетолог, който да й помогне да контролира теглото си. Желанието й да извика Джералин не беше обикновено — имаше нужда от приятелството й.
Продължаваше да си мисли, че леля й се нуждаеше повече от нея в онази студена, стерилна стая.
— Не е ли това твоята сватба, Моника? — Обичайно Джералин решаваше да се изкаже. — Не трябва ли да решиш сама? Беше ми казала, че отиваш да кажеш „не“ на леля си, и въпреки всичко чувам само, че Джудит искала това или онова. Ами ти какво желаеш?
— Известни са ти моите чувства към Дерек.
— Тогава защо не говориш като щастлива и срамежлива булка? — Джералин винаги проявяваше проницателност.
— Имам много неща предвид. Тук е по-лошо, отколкото си мислех.
— Тя само те използва, Моника, както всеки път досега. Всмуква те обратно в живота, който предвижда ти да водиш, а ти й позволяваш.
— Не разбираш. Джудит е болна.
— Винаги оправдаваш тази жена. Това е грешката ти — прекалено си добросърдечна. Мислиш, че щом си и добра, и любезна, и щедра, то другите също трябва да бъдат такива. Е, добре, запомни от мен, около нас има истински мръсници, които се грижат само за собствения си кеф и хич не се интересуват кого ще наранят.
— Не съм наранена, защото ще се омъжа за човека, когото обичам. Ах, Джер, само се радвай за мен.
— Бих желала, но не звучи ли прекалено като детска приказка? Искам да кажа, че с едно махване на вълшебната пръчица злата мащеха изпълнява наведнъж всичките желания на бедната Пепеляшка. Лошо ли е да отстъпиш малко точно сега? За Бога, не бързай. Това е жизненоважно решение.
— Не се нуждая от време, за да разбера колко много обичам Дерек.
— Дерек или твоята безценна къща?
— Джудит е болна от рак на белите дробове — прекъсна я твърдо Моника, преди Джералин да навърже множество гневни думи помежду им. — Нямаме надежда, че ще доживее до края на тази седмица. — Другата страна замълча. — Зная, че ми мислиш доброто — прибави по-меко Моника, — но опитай да ме разбереш. Възможно е понякога Джудит да прилича повече на зла мащеха, отколкото на любяща леля, но тя е последната от моето семейство. Да се омъжа веднага, докато тя е жива да ме види, е най-малкото, което мога да направя за нея.
— Рак? — зяпна Джералин. — Господи, прости ми волнодумството!
— Трябва да направя това.
— Разбирам. Може и да не ти изглежда така, но аз ти вярвам, Моника. Каквото и да се случи, колкото и да си затънала, би направила и невъзможното. — Тя въздъхна. — Така че забрави каквото ти казах, съгласна ли си? Аз съм един егоистичен келеш и ти много ще ми липсваш. За мен девическата академия на Мюриъл Крайтън няма никога да бъде същата.
„Нищо няма да остане същото — помисли си развълнувано Моника — без преподавателските клюки, без ваканционните игри или тъжната юнска раздяла.“ Отсега нататък животът й щеше да се завърти около Дерек.
Всичките й мечти се сбъднаха. Тогава защо непрекъснато й повтаряха: „Бъди внимателна със своите желания“?
Жадуваше да пропътува през жиците и да се установи край Джералин с нейния здрав разум, но приятелката й вече се сбогуваше с нея, а след последното „Пази се“ със звучно изщракване всичко, което изглеждаше нормално и логично, изчезна.