— Ямайка! Не, не искам да ходя там. Моля те, Крисчън, върни ме в Лондон.
— Съжалявам, Софи, това е моят кораб и ти ще останеш тук. Когато стигнем в Ямайка, ще те върна с друг кораб. — Той се взря в гърдите й. — Променила си се.
Тя кръстоса ръце пред гърдите си.
— И ти.
Той я изгледа внимателно.
— Къде е съпругът ти?
— Не съм омъжена.
— Сгодена ли си?
— Ами!
— Любовница на някой богаташ?
— Не, проклет да си! — изфуча тя.
Той вдигна рамене.
— Естествено предположение. Щеше да се продадеш на Дезмънд.
— Татко и Рейфърд го намислиха. Знаеш, че предпочитах тебе. Но нямах избор. Бях твърде млада и неопитна, за да се боря с тях за мъжа, когото исках.
— Престани! Не искам да чувам кого си предпочитала и кого не си. Единствено резултатът от действията ти има значение.
— Съжалявам за Дезмънд. Знам, че ме държиш отговорна за смъртта му.
Той се отвърна от нея.
— Обвинявам себе си. — И се обърна, за да я изгледа. — Проклятие! Кой дявол изкуши съдбата да те докара обратно в живота ми?
Брадичката й се вирна предизвикателно.
— Не съм го планирала.
— В Лондон ли живееш сега?
— Не, дойдох преди няколко седмици.
— От кого бягаше?
Тя направи гримаса.
— От мъже.
Крис се ухили накриво.
— Защо ли не ти вярвам?
Софи вдигна рамене.
— Това е самата истина.
Крис се вгледа в лицето й, спирайки се на устните й, преди да отвърне очи.
— Гладна ли си?
— Малко.
— Ще кажа на прислужника ми да донесе гореща вода и нещо за ядене. Струва ми се, че едно измиване ще ти се отрази добре. Не излизай от тази каюта — предупреди я той. — Обикновено се справям с екипажа си, но ти си прекалено привлекателна, за да останат безразлични. Връщам се след малко.
На вратата се почука.
— Това сигурно е прислужникът — каза Крис. — Влизай, Каспър.
Русоляв момък на единадесет-дванадесет години нахълта в каютата и спря изведнъж, виждайки Софи. Зяпна и премести очи от нея към Крис.
— Можеш да си затвориш устата, Каспър — каза Крис. — Май си имаме пътник без билет. Госпожица Софи Карлайл ще пътува до Ямайка с нас. Софи, това е Каспър — той ще се грижи за нуждите ти по време на пътуването ни.
Каспър хвърли поглед към Софи, после сведе очи и плахо изрече:
— Госпожице.
— Донеси една кофа гореща вода за госпожица Карлайл — нареди Крис. — Сигурен съм, че една баня ще й се отрази добре. После виж дали ще можеш да намериш нещо за ядене в килера. О, да, и донеси повечко въглища за мангала. Няма да плаваме в по-топли води поне още две седмици.
— Тъй вярно, капитане — отвърна Каспър, хвърляйки още един поглед към Софи, преди да излезе от каютата.
— Сега си почини — изрече студено Крис. — Ще се върна малко по-късно и ще говорим за твоето положение и какво да те правим.
Гледа я втренчено цяла минута, преди да напусне каютата.
Софи потръпна. Крис Радклиф решително не беше мъжът, когото тя помнеше. Смъртта на Дезмънд го беше променила в много отношения. Той не беше очарователният млад мъж, в когото се беше влюбила.
Последният й спомен от Крис беше от деня, когато той й беше казал, че е убил лорд Дезмънд на дуел заради нея. Тя беше останала така зашеметена, че не успяваше да мисли, камо ли да каже и една дума. Той се беше взирал в очите й, спомни си тя, сякаш я молеше да му прости вината. Когато тя не беше казала нищо, той беше излязъл от стаята и от живота й. Не го беше виждала чак до днешния ден. Често беше съжалявала, че не му беше казала колко я е страх, че може да влезе в затвора заради незаконен дуел… или че го обича. Беше се оттеглила в провинцията скоро след скандала, а той беше тръгнал да плава. Сега се виждаха за първи път след седем години.
Софи интуитивно разбираше, че Крис все още носи вината заради убийството на Дезмънд. Беше научила, че двамата са се скарали заради нея. Дуелът беше резултат от спор между приятели, завършил със смърт. Нямаше виновен.
Тя не обвиняваше Крис за смъртта на Дезмънд. Тогава беше на седемнадесет години, къпеше се в магията на ухажването на двама красиви мъже и щеше да се омъжи за Крис, ако можеше да избира. Но завареният й брат и баща й бяха настояли да сключи брак по сметка, за да попълнят изтощените си финанси, макар че тя обичаше не друг, а Крисчън Радклиф.
Едно почукване по вратата я изтръгна от мислите й. Каспър влезе, след като чу поканата й, и внесе вътре кофа с димяща вода и друга, пълна с въглища.
— Ще намерите чисти кесии за баня и кърпи в шкафа, госпожице — каза момчето. — Готвачът ви приготвя закуската; ще я донеса, след като свърша тук. Още имаме пресни яйца и бекон. След две седмици храната няма да бъде толкова хубава, затова яжте, докато можете.