Той плъзна един пръст в горящия и център, после още един, навлизайки все по-дълбоко, забивайки ги в горещата копринена мекота. Софи извика — тихо, трепетно. Беше влажна. Повече от влажна. Стегнатата й ножница притискаше пръстите му.
Той вдигна глава.
Тя изпъшка протестиращо.
— Искаш ли ме, Софи?
— Да, проклет да си!
Той я целуна. Тя усети собствения си вкус на устните му.
— Искаш го толкова, колкото и аз — прошепна той срещу устните й.
— Тялото ми те иска. Винаги те е искало.
Крис смъкна панталоните си и се настани над нея. Членът му беше твърд като камък. Сетивата му бяха изпълнени е нейния аромат, с мускусния мирис на секс.
— Кажи ми пак, че ме искаш.
— Защо ме измъчваш? Искам те… доволен ли си?
Доволен… това едва ли можеше да опише състоянието на Крис, но той не можеше да отговори. Всичко, за което можеше да мисли, беше да зарови пулсиращия си член в стегнатата й ножница и да отведе и нея, и себе си към пълната наслада. Обърна я грубо по корем вдигна ханша й, разтвори широко краката й с коленете си и заби члена си в нея. Докато се движеше напред-назад в хлъзгавата й, влажна топлина, вкусваше рая. Усети как тя започва да трепери под него.
Липсвал съм й, помисли той в момент на здрав разум, преди да изгуби способността да мисли.
Когато тя започна да се гърчи под него, той задържа раменете й и започна да влиза и излиза силно, рязко, ритмично, мъчейки се да се сдържи, докато тя не достигне своя рай.
Тя извика под него, тихо и меко. Все още държейки здраво раменете й, той излезе и влезе отново. Това му беше липсвало. Това беше искал. Беше ли просто страст или…
Мислите му се разлетяха и светът му се завъртя, излизайки от контрол. Неясно усети как Софи потръпва и я чу да вика. Тогава се отдаде на жаждата, която го беше обладала, и пропадна в чувствената бездна. Семето му изригна от тялото му към нейното и след миг той се строполи върху нея отпуснат и преситен. Зарови лице в шията й, вдъхна аромата й и промърмори името й.
— Софи.
Тя се раздвижи под него. Той се дръпна и тя се обърна по гръб.
— Бях твърде груб. Съжалявам.
— Добре съм.
Стана от леглото и започна да се облича. Тя се надигна на лакът и го загледа.
— Къде отиваш? — запита тя.
Той срещна погледа й и си пое дъх. Тя изглеждаше така заситена от любене, така прелестно разрошена, че той силно се изкуши да се върне в леглото. Дори тенът й беше станал по-здрав. Но той трябваше да се върне на кораба, да си вземе сандъка и да каже на екипажа, че им дава продължителен брегови отпуск.
— Трябва да се върна на „Безстрашни“. Имам да свърша много работа, преди да мога да се върна при тебе. Мога ли да доведа Дърк Блейн на вечеря тази вечер? Готвачката ти ще се справи ли?
— Разбира се, но… надявам се да не смяташ да оставаш тук. По-добре ще е и за двама ни, ако отседнеш при брат си.
Крис замря.
— Защо да стоя у Джъстин? Ти си моя съпруга и това е нашият дом, докато сме в Лондон.
Софи си пое дъх, за да се стегне.
— Не искам да живея с тебе. Всъщност, смятам да се преместя в провинцията, когато договорът за наем на къщата изтече. Щях да те помоля да ми определиш известна сума, за да живея, без да завися от тебе. Тогава ще бъдеш свободен да правиш каквото искаш.
Отговорът му беше по-суров, отколкото беше възнамерявал.
— Говориш глупости. Не си и помисляй да живееш отделно. Ние сме женени. Където отивам аз, там отиваш и ти. — Той стигна до вратата, посегна към дръжката и спря. Без да се обръща, запита: — Любенето с мене не означава ли нищо за тебе? Не беше толкова отдавна, когато ми каза, че ме обичаш. Това промени ли се?
На Софи й се доплака. Любенето с Крис означаваше всичко за нея. Тя наистина го обичаше, но не знаеше дали любовта й ще бъде достатъчна за двама им. Макар че животът без него би бил съкрушително празен, тя не можеш да живее е него, преди той да се научи да прощава на себе си и на нея. Ръката й се притисна към корема, където почиваше детето му. Винаги щеше да има част от него, независимо какво щеше да се случи помежду им.
Той се извърна и тръгна към леглото.
— Отговори ми, Софи. Наистина ли искаш да живеем поотделно?
— Искам да бъда с тебе, Крис, но се страхувам, че Дезмънд винаги ще стои помежду ни. Можеш ли да ме погледнеш и да не си спомниш за дуела, който причини смъртта му?
Той се взря в нея.
— Не мисля така. Не мога да живея е това, Крис. Можеш ли да ми кажеш, че ме обичаш, и да говориш напълно сериозно?