Крис искаше… отчаяно искаше да й го каже. Но думите засядаха в гърлото му. Дезмънд витаеше като фантом между двама им. Той не искаше друга жена, но не можеше да каже на Софи, че я обича. Тяхното трагично минало беше създало бариера помежду им. Искаше я в леглото си, в живота си, но да признае любовта си към нея все още му изглеждаше като предателство към паметта на Дезмънд.
— Аз… не си ми безразлична, Софи. Иначе нямаше да съм тук.
— Това не е достатъчно, Крис. Искам повече. Заслужавам повече. Докато не можеш да ми дадеш това, което искам, най-добре е да живеем отделно.
— Най-добре за кого?
— За двамата.
Лицето му остана безизразно.
— Сигурна ли си, че искаш точно това?
— Не искам, но трябва.
— Много добре, тогава, така да бъде. Можеш да ме намериш в „Трън и паламида“, ако имаш нужда от мене.
Трябваше му целият самоконтрол, за да излезе от стаята, когато това, което действително искаше, беше да се люби с нея, докато тя не го замоли да остане. Или това, или да й влее малко разум в главата.
Какво се беше случило с нея през кратката им раздяла? Дали не беше намерила някой друг? Гневът, който кипеше в него, го караше да иска да вие. Когато стигна най-долното стъпало, Дънинг беше там, държейки вратата отворена.
— Ако вашата господарка има нужда от мене — изрече той рязко, — съобщете ми в „Трън и паламида“.
Излезе навън, заклевайки се да търси в сърцето си, докато не намери отговорите, които му бяха необходими. Чувстваше се сигурен, че ако успее да прогони призрака на Дезмънд, ще бъде свободен да каже на Софи, че я обича.
18
Софи видя Крис чак на кръщенето на малкия Теди. Имаше такава тълпа в къщата след черковната церемония, че не й беше трудно да се скрие в нея. Беше видяла Крис отдалече, но беше успяла да го избегне. Забеляза обаче, че Аманда придружава лорд и лейди Честър. От мястото си зад колоната видя как Аманда се приближава към Крис и го гледа е обожание.
— Криеш се от Крис ли?
Софи трепна силно. Тя беше така завладяна от реакцията на Крис спрямо Аманда, че не беше чула Грейс да се приближава към нея.
— Не знаех, че лейди Дартмур ще бъде тук — каза Софи.
— Лейди Честър запита дали може да доведе племенницата си и не можех да кажа „не“. Запознахте се с нея в Ямайка, нали? Има ли някаква причина, поради която да не я харесваш?
Софи погледна към Крис; той беше все така ангажиран с разговора си е Аманда. Внезапно той вдигна поглед и срещна нейния. Кръвта нахлу в главата й. Сините му очи бяха фокусирани толкова интензивно върху нея, че пялото й тяло започна да тръпне. Тя отвърна поглед, но не преди Грейс да забележи размяната. Грейс я хвана за ръка и я отведе настрана.
— Ще видя как е Теди. Ела е мене, трябва да поговорим.
Софи нямаше друг избор, освен да се съгласи. На най-долното стъпало отправи поглед над рамото си към Крис и видя, че я наблюдава. После се обърна и последва Грейс по стъпалата.
Теди спеше дълбоко. Бавачката му седеше на един стол до него, нежно люлеейки люлката му. Софи пристъпи към нея, наведе се и положи лека целувка на гладката буза на бебето.
— Възхитителен е — изрече тя с въздишка.
— И вие с Крис можете да си имате дете, ако не бяхте толкова упорити и двамата. Не го виждаме често напоследък. — Тя изведе Софи от детската стая. — Знам, че пристигнахте за кръщенето поотделно; да не би да имате някакви проблеми?
— Живеем разделени.
— О, Софи, толкова съжалявам. Знам, че го обичаш, не можете ли да преодолеете това?
— Крис не ме обича. Призракът на Дезмънд още стои помежду ни. Докато Крис не се освободи от вината и не отвори сърцето си за любовта, не виждам никаква надежда за нас. Аз го помолих да живее другаде, докато е в Лондон.
— Мисля, че той наистина те обича.
— И аз мисля така, но докато не го признае, бъдещето ни изглежда мрачно. Напълно съм готова да отгледам сама нашето дете.
Грейс хвана ръката й и я стисна.
— Ти си бременна? Крис знае ли?
— Не съм му казала. Трябва да обещаеш, че ще запазиш тайната ми.
— Но, Софи, трябва да му кажеш.
— Не, Грейс, няма. Нямаше да кажа на никого какво се е случило, но ти заслужаваш да знаеш защо не искам да кажа на Крис за детето. — Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна полека. — Видях Аманда Дартмур в ръцете му в моето собствено фоайе. Те се целуваха. Знаеше ли, че някога са били любовници?
— Не, не знаех. Прости ми, че я поканих, Софи.
Софи потупа ръката на Грейс.
— Няма какво да ти прощавам. Не е имало откъде да знаеш. Ако не възразяваш, сега трябва да си тръгна.
— Разбира се. Ще кажа да докарат каретата, за да се върнеш у вас. Дошла си с файтон, нали? — Софи кимна. — Обещай ми да дойдеш утре, за да обсъдим това по-подробно.