Беше премислил и ролята на Софи в трагедията и беше осъзнал, че я е осъждал несправедливо. Двамата с Дезмънд бяха буйни мъжкари, състезаващи се за една и съща женска. Софи беше млада и притискана от семейството си да си намери богат мъж. Той със сигурност беше достатъчно зрял сега, за да разбере положението й. Откровението му беше дошло отдавна, но сега знаеше какво иска и защо.
Искаше Софи, защото я обичаше. Може би никога не беше престанал да я обича.
Софи се беше запътила към вратата на следващия ден, за да отиде при Грейс, когато Рейфърд се появи на прага й. Почти не го беше виждал след завръщането си в Англия и не чувстваше липсата му.
— Какво искаш, Рей? Излизам.
— Трябва да поговорим, Софи. Важно е.
— Може би друг път. Тъкмо пратих Дънинг да повика файтон. Трябва скоро да се върне.
— Важно е, Софи. Трябва да ми помогнеш. Искам Клеър да се върне. Ще поговориш ли с нея?
— Не знам с какво мога да ти помогна Не си се представил особено добре пред съпругата си и пред мене.
— Промених се, Софи, кълна се. Дори си платих дълговете.
Тя вдигна изненадано вежди.
— Откъде си взел пари? Само не ми казвай, че Аманда ти ги е дала. Последното, което чух е, че те е изритала.
— Аз… спечелих си ги — изрече той, отказвайки да я погледне. — Ще дойдеш ли с мене сега? Взех карета под наем. Чака на алеята. Защо да чакаш файтон, когато имам превоз на разположение?
— Не, Рей, не сега. Лейди Стандиш ме чака.
— Отказваш да ми помогнеш ли?
Софи въздъхна. Не му дължеше нищо, но ако той говореше сериозно и беше изплатил дълговете си, може би Клеър щеше да го върне в правия път.
— Ела утре, Рей. Ще бъда готова около десет. Ще направя каквото мога за тебе, но не храни големи надежди. Не си дал нито на Клеър, нито на мене особено много основания да ти вярваме.
— Благодаря, Софи. — Той й се усмихна хитро. — Впрочем, видях съпруга ти с Аманда Дартмур онзи ден. Тъкмо излизаше от дома й. Помислих, че трябва да го знаеш.
Един файтон се зададе по улицата. Дънинг седеше на капрата до кочияша.
— А, ето го и твоя транспорт. До утре, Софи.
Тя кимна вцепенено. Беше я заболяло от думите на Рей. Наистина ли беше видял Крис е Аманда? Може би лъжеше. Трудно можеше да се каже. Би ли я измамил, след като я молеше да му помогне пред Клеър? Не знаеше какво да мисли. Но възнамеряваше утре да запита Крис.
След болезнената новина, която Рей току-що й беше съобщил, Софи вече не искаше да отива у Грейс. Освободи файтона и каза на Дънинг да намери някого да прати известие на Грейс, че отлага посещението си.
На следващия ден, докато Софи обмисляше обещанието си да придружи Рейфърд, тя започна да се съмнява. Да остане насаме със заварения си брат, който не заслужаваше особено доверие, не беше добра идея. Когато Пег влезе в спалнята й, за да оправи леглото, Софи изрече:
— Бих искала да ме придружиш днес, Пег. Ще отида заедно е брат си да умилостивяваме съпругата му, която го изгони.
— По кое време да бъда готова, милейди?
— Ще се видим във фоайето в десет часа.
— Много добре, милейди.
Пег я чакаше, когато Софи слезе долу. Дънинг стоеше наблизо, за да отвори вратата. Рейфърд пристигна точно в десет часа.
— Няма да се бавя — осведоми го Софи. — Кажете на Каспър, че очаквам с нетърпение да обядвам с него.
Дънинг погледна през прозореца.
— Един файтон дойде, милейди. Дали не е брат ви?
Рейфърд излезе от черната карета със затворени прозорци и застана на алеята. Дънинг отвори вратата. Софи слезе по стъпалата, последвана плътно от Пег. Дънинг ги погледна за миг, после затвори вратата.
— Взела си камериерката си — каза Рей. — Не ми вярваш.
— Обвиняваш ли ме? Да свършваме по-скоро, Рей. Крис ще дойде по-късно.
Рей я настани в каретата. Но когато Пег тръгна да влиза, той я бутна на земята, скочи вътре и затръшна вратата. Каретата се отдалечи бързо.
— Дънинг! Помощ! — извика Пег, когато се надигна и изтича към къщата.
Икономът отвори вратата.
— Какво има? Защо не си с господарката си?
— Нещо не е наред, Дънинг. Каретата тръгна без мене.
— Ела, момиче, влез вътре.
Треперейки силно, Пег влезе в къщата.
— Трябва да направиш нещо, Дънинг. Завареният брат на милейди ме бутна на земята и избяга заедно с нея.
— Трябва да помисля — каза Дънинг, разстроен като момичето.
— Защо завареният брат на милейди ще прави такова нещо?
— Знам, че този човек е истински негодник. Може би възнамерява да я задържи за откуп.
Точно тогава Каспър дойде тичешком по стъпалата, последван от учителя си.
— Чухме, че става нещо. Какво има?