Кършейки ръце, Пег изхлипа:
— Милейди беше отвлечена от заварения си брат. Трябваше да я придружавам, но той ме бутна на земята и замина с нея.
— Граф Стандиш трябва да бъде уведомен — каза Дънинг.
— Някой трябва да каже на капитана — настоя Каспър. — Аз ще отида. Господин Декстър ме е водил на гости у него в „Трън и паламида“ няколко пъти след пристигането му в Лондон.
Каспър тръгна да излиза.
— Ще дойда с вас — каза Декстър. — Не бива да тичате самичък из Лондон.
— А аз ще доведа графа — каза Дънинг.
Тримата излязоха — Каспър и учителят му на една страна, Дънинг на друга.
Когато се опомни, Софи се нахвърли върху Рейфърд:
— Какво означава това, Рей? Какво си намислил сега?
— Трябваше да го направя, Софи. Или трябваше да го послушам, или да вляза в затвора за длъжници.
Сърцето на Софи се разтуптя от страх.
— Да го послушаш? За кого говориш?
— Скоро ще разбереш.
Тя реши, че няма да чака, за да разбере, посегна към дръжката на вратичката, смятайки да скочи, преди каретата да е набрала скорост.
— О, не, не можеш — каза Рей, сграбчи я и я натисна назад върху възглавниците. — Не искам да се пребиеш. Няма да ми свърши работа.
— Къде ме водиш?
— Моля те, разбери положението ми, Софи. Няма да ти се случи нищо лошо, обещавам.
Тя изфуча.
— Не ми казвай, че пак си продал благосклонността ми.
Рей отказа да я погледне в очите.
Клеър не ме иска. Баща й ме заплаши, когато помолих за пари, за да не вляза в затвора за длъжници. Бях отчаян. Тогава той пристигна и предложи да плати на кредиторите ми. Беше дар божи, Софи. Нямах друг избор, освен да се съглася.
— Защо аз? Лондон е пълен проститутки, които ще угодят на всеки мъж срещу няколко монети.
— Но те не си ти, Софи. Какво може да ти стане? Вече не си девица.
— Копеле такова! — извика тя.
Започна да го удря в гърдите и да пищи каретата да спре. Рей хвана китките й и я стисна здраво.
— Стой мирно. Кочияшът получи достатъчно пари, за да не обръща внимание на никакви писъци от твоя страна. Моят благодетел се е погрижил за всичко.
— Кажи ми името му, Рей. Искам да знам какво ме чака.
— Не, по-добре да не знаеш.
— Крис ще те убие. Мисли за това, преди да продължиш е подлия си план.
— Вие с Радклиф дори не живеете заедно — каза самодоволно Рей. — Той никога не те е искал, Софи. Ако те беше искал, щеше да ти направи предложение след смъртта на Дезмънд. Но не го направи. Тръгна да плава и те остави сама да се справяш със скандала.
Жестоките думи на Рей нараняваха, но бяха самата истина. Крис не я беше искал. Беше избягал, беше я оставил сама. Сега тя знаеше, че вината го беше накарала да избяга, но чувствата му към нея не бяха достатъчно силни, за да му попречат да избяга.
— Нямам представа как сте се срещнали вие двамата след всичките тези години, но разбрах, че бракът ви няма да просъществува, още щом научих за него. Наистина ли смяташ, че Радклиф ще се интересува какво става е тебе?
— Проклет да си! Пусни ме да изляза от тази карета! Планът ти да ме продадеш не успя първия път, сега пак няма да успее.
Тя се хвърли отново към вратичката, но се отказа, когато разбра, че каретата върви много бързо. Отчаяната й постъпка би могла да убие детето й — детето, която отчаяно искаше.
— Чакам дете от Крис, Рей. Нямаш ли малко съчувствие?
Зашеметеното му изражение бързо се скри, попарвайки надеждите й.
— Сигурен съм, че той няма да се интересува от това. На мене не ми изглеждаш променена.
— Кажи ми кой е този „той“, Рей. Дължиш ми поне това.
— Не ти дължа нищо. Ти си ми длъжница. Дадох ти покрив над главата, когато обществото те отхвърли.
Софи се опита да вдигне покрива, когато каретата забърза по пътя, но той бе вързан със сложни възли. Нямаше представа къде я отвеждат или при кого. Рей нямаше скрупули, нямаше морал. Каквото и да правеше, го правеше единствено за своя полза.
След два часа каретата спря.
— Стигнахме — каза Рей. Отвори вратата и слезе.
Софи се взря в малката къща с капаци на прозорците, разположена в пасторална обстановка. Нямаше нищо зловещо в изгледа й, но тя знаеше, че това, което ще намери вътре, може да изложи живота й на опасност и да застраши нероденото й дете.
Вратата на къщичката се отвори. Рей я извлече от каретата и я бутна вътре. Макар че беше прекалено тъмно, за да види каквото и да билоя тя усети, че не е сама.
Един глас се чу в тъмнината:
— Тръгвайте, Колдуел. Можете да се върнете за нея сутринта.
Софи се задъха. Позна гласа.
— Вие!
Крис не беше в квартирата си, когато Каспър и учителят му пристигнаха.
— Може би е отишъл у графа — каза Декстър.