— Ако е така, Дънинг ще го намери — отвърна Каспър. — Но ми се струва, че трябва да го изчакаме тук, ако случайно е отишъл някъде другаде.
Намериха една свободна маса в общата зала и седнаха да чакат. Каспър час по час скачаше, за да отиде до вратата и да погледне навън. Дори броеше мислено минутите.
— Може би трябва да върнем у дома — предложи Декстър. — Дънинг може би е намерил капитана в дома на графа.
— Не може ли да почакаме още малко? — замоли се Каспър.
Търпението им беше възнаградено, когато Каспър забеляза Крис да влиза след малко.
— Капитане! — извика той, втурвайки се към него.
Крис го посрещна е приветлива усмивка. Винаги се радваше да види момчето, но се запита какво прави тук сега, защото Каспър го беше посетил едва вчера.
Той кимна на Декстър.
— Изненадан съм да ви видя. Мислех, че Каспър трябва да възобнови уроците си днес.
— Софи! — извика момчето.
Сърцето на Крис се разтуптя в гърдите му. Да не би нещо да се беше случило със Софи? Замоли се дано не е така. Беше прекарал последните два дена да мисли за Софи; тя му липсваше и той се укоряваше, че е бил толкова глупав да не види любовта, когато тя просто щеше да му извади очите. Беше така погълнат от вината и нещастието си, че съвсем беше изоставил Софи. Но нямаше пак да допусне тази грешка. Знаеше какво иска и възнамеряваше да направи така, че Софи да разбере, че той я обича, че тя е единствената жена, която някога е искал. Двамата бяха родени един за друг. Той щеше да бъде нещастен без нея и се надяваше да не е твърде късно, за да поправи нещата.
Беше смятал днес да й каже колко много означава тя за него. Дори беше й купил венчална халка, достойна за нейната красота.
— Нещо е станало със Софи ли?
— Не знам защо го е направила — обясни Каспър, — но отпътува в една карета заедно е виконт Колдуел. Пег трябваше да я придружава, по Колдуел я избутал навън и скочил в каретата със Софи. Каретата тръгнала веднага и никой не знае къде я е отвел Колдуел.
Студена пот изби по челото на Крис. Какъв ли подъл план беше скроил този път Колдуел за Софи? Интуитивно разбра, че отвличането й е свързано с пари. Беше чул, че Колдуел е на косъм от затвора за длъжници.
— Върни се у дома — каза Крис. — Ще намеря Софи.
— Искам да помогна — извика Каспър.
— Можеш да помогнеш, като се върнеш у дома и следиш всички известия, които може да пристигнат. Колдуел може да я е отвлякъл за откуп. Този мъж е отчаян. Не мога да си представя защо е тръгнала е него, като го знае какъв е негодник.
— Дънинг отиде да осведоми графа — вметна Декстър.
— Добре. Може би той ще може да научи нещо. Аз не мога.
— Късмет — извика Каспър, когато Крис тръгна. — Върнете се със Софи.
Крис възнамеряваше да направи точно това. Никой не можеше да му отнеме Софи. Не и след като най-накрая беше прогонил призраците си и беше отворил сърцето си за любовта. Той обичаше Софи. Винаги я беше обичал, въпреки че не беше склонен да си го признае. Никоя друга жена не беше достойна за негова спътница.
Първата му спирка беше просторният дом на Аманда Дартмур на Бъркли Скуеър. Въпреки че вече не живееше с Колдуел, тя можеше да знае къде евентуално може да бъде намерен. Крис взе коня си от близката конюшня и тръгна към Бъркли Скуеър. Икономът му отвори вратата. Крис го познаваше от предишните си посещения. Казваше се Уоринг.
— С какво мога да ви помогна, капитане? — запита Уоринг.
— Моля, съобщете за мене на лейди Дартмур.
— Доста рано е, господине. Милейди рядко става преди пладне. Може би ще можете да наминете по-късно.
Крис се промуши покрай него.
— Кажете и, че Радклиф иска да говори с нея. Важно е.
— Моля, почакайте тук — каза икономът, качвайки се по стълбището. — Ще видя дали милейди приема.
— Не се наложи да чака дълго. Аманда се появи на най-горното стъпало, облечена в пеньоар, който оставяше малко на въображението.
— Крис! — изписка тя. — Знаех си, че ще се осъзнаеш. Ела, любов моя, не съм преставала да те чакам.
Той се заизкачва по стъпалата със строго лице. Когато стигна горе, Аманда вече беше изчезнала в спалнята си. Крис я последва. Намери я предизвикателно излетната на леглото, с примамваща усмивка. Махна му да се приближи.
— Не съм дошъл на светско посещение, Аманда — каза Крис.
— Не ме интересува, щом си тук — измърка тя.
— Къде е Колдуел?
Аманда се надигна и раздвижи рамене така, че пеньоарът се смъкна и оголи гърдите й.
— Не е тук. Той не означава нищо за мене. Просто ме забавляваше известно време. Сега, щом ти си тук, нямам нужда от друг мъж.
— Можеш ли да ми кажеш къде живее Колдуел?
— За какво е всичкото това, Крис? Ако си дошъл да ме упрекваш заради Колдуел, не искам да те слушам.