— Не съм дошъл за тебе, Аманда. Аз съм женен. Обичам съпругата си.
— Обичаш я? — хлъцна Аманда. — Не ти вярвам.
— Вярвай каквото си искаш. Знаеше ли, че Колдуел е отвлякъл Софи?
— Отвлякъл я? Защо?
— Надявах се да ми кажеш.
— Не съм го виждала от доста време. Кредиторите му го преследват; може да е напуснал страната.
— Със Софи?
Тя потупа брадичката си.
— Не, не мисля. Защо да я влачи със себе си?
— Отвлякъл я е с някаква цел, която не разбирам. Ако й беше искал пари, тя можеше да му даде. Има достъп до моята банкова сметка. Имаш ли някаква представа къде може да е намерил квартира, след като си го изхвърлила?
— На някое евтино място — предположи Аманда. — Защо не питаш съпругата му?
— Точно това възнамерявам да направя. Ако получиш известие от него, моля те, потърси ме в „Трън и паламида“.
И той се обърна, за да излезе.
— Крис, почакай! Това сбогуване ли е?
— Сбогувахме се отдавна, Аманда. Отивам да намеря съпругата си и вече няма да я изпускам от поглед.
Той се извърна рязко и излезе, без да й каже и дума повече.
Отиде веднага в разкошния дом на лорд и лейди Уорпоул, където Клеър живееше с родителите си. Казаха му да почака в приемната, докато икономът съобщи на лейди Колдуел. Клеър, закръглена, енергична жена, пристигна след малко.
— С какво мога да ви услужа, капитан Радклиф?
— Знаете ли къде мога да намеря съпруга ви? Извънредно важно е да го открия.
Клеър направи гримаса с очевидно отвращение.
— Не ми казвайте, че и на вас дължи пари. Ако никога повече не го видя, и това ще е прекалено рано.
— Виждали ли сте го напоследък? — запита Крис, опитвайки различен подход.
— Появи се тук преди няколко дни. Татко го отпрати.
— Джийтърс каза, че имаме посетител — изрече лорд Уорпоул, влизайки в стаята.
— Ето го татко — каза Клеър. — Капитан Радклиф. Уорпоул поздрави госта с кимване.
— Това псе има нахалството да ми иска пари. Отпратих го и му казах никога повече да не припарва тук.
— Татко има влиятелни приятели — обясни Клеър. — Подаде молба за развод от мое име. Когато го получа, ще бъда свободна.
— Имате ли представа къде мога да го намеря? — запита Крис. — Той отвлече природената си сестра.
Клеър ахна.
— О, горката Софи!
— Откуп ли иска? — запита Уорпоул.
— Не, доколкото знам, но на всяка цена трябва да го намеря. Ние със Софи се оженихме в Ямайка преди няколко месеца.
— Не знаех — каза Клеър. — Искам да ви помогна, но Рей не е споменавал за Софи по време на краткото си посещение.
— Джобовете на Колдуел са празни — вметна Уорпоул. — Позволих си да надникна в сметките му. Може би е потърсил евтина квартира.
— Благодаря ви — каза Крис. — Започвам е кръчмите около пристанището. Ако случайно чуете нещо за него, можете да ме намерите в „Трън и паламида“.
Сбогува се с двамата и насочи коня си към реката. Слънцето залязваше, следите започваха да се губят. Ако не намереше скоро Колдуел или някой, който да знае къде е отвел Софи, можеш да я изгуби.
Духът му започна да пада, след като без успех посети три крайбрежни кръчми. Когато излезе от третата, се натъкна на брат си.
— Джъстин, какво правиш тук?
— Дънинг ми разказа какво се е случило. Знаех, че ще искаш да намериш Колдуел, и реших да проверя някои от местата, където евентуално може да бъде намерен. Предполагам, че и ти си имал същата идея.
— Не знам какво ще правя, ако не намеря Софи, Джъстин. Обичам я. Щях да й го кажа днес.
Джъстин стисна рамото на Крис.
— Кураж, старче. Ще намерим съпругата ти. Да се разделим и да се срещнем тук след три часа, какво ще кажеш?
Крис кимна.
— Когато намеря Колдуел, ще убия това копеле.
След три часа нито Крис, нито Джъстин бяха намерили липсващия Колдуел. Но Джъстин имаше някои добри новини.
— Намерих къде е бил отседнал — каза той. — Предлагам да го чакаме и да видим дали ще се покаже.
Надеждата беше крехко чувство. Възприемайки идеята, Крис последва Джъстин в съмнителната кръчма, която Колдуел беше нарекъл свой дом.
19
Светлина пламна в къщичката. С разтуптяно сърце Софи се изправи пред най-лошия си кошмар.
— Най-накрая сме сами — изрече провлечено сър Оскар Ригби. — Дълго време чаках този момент.
— Извръщайки се рязко, тя се обърна и побягна. Той я хвана точно пред вратата.
— О, не. Не и този път. Длъжница си ми и отдавна е време да си платиш.
— Ако не ме пуснете веднага, вие ще плащате. Аз бих се страхувала много от Крис, ако бях на ваше място.
— Не мисля така — изфуча той. — Според Колдуел вие двамата със съпруга ти живеете отделно. Той казва, че друга жена чака Радклиф зад кулисите. Аманда Дартмур е изкусително парче.