— Ка… — заекна Колдуел, взирайки се с помътен поглед в Крис. — Махайте се от стаята ми.
— На това стая ли му казваш? Аз му казвам кочина — изрече Крис, изригвайки някакви боклуци от пътя си. — Наистина си паднал ниско, нали? Къде си отвел съпругата ми?
— Не знам за какво говориш.
Крис сграбчи Колдуел за яката и го притисна към стената.
— Лъжеш. — Заплашително ръмжене се изтръгна от гърлото му. — Искам истината, Колдуел. Прислужниците ми са те видели да отвеждаш Софи с каретата си. Къде я заведе?
— Защо се интересуваш? Не живеете заедно. Мислиш ли, че не знам? Никога не си се интересувал от нея, нали?
— Грешиш, Колдуел, ужасно грешиш. И ще се простиш с живота, ако не ми кажеш къде отведе Софи и защо.
Колдуел го изгледа презрително.
— Той ще ме убие, ако го издам.
— Не и ако аз те убия преди това.
Крис го завлече към прозореца и го отвори.
— Ка… какво ще правиш?
— Помниш ли как си играехме на пирати, когато бяхме малки, Джъстин? Всеки караше другия да върви по дъската и да скочи в езерото.
— Помня — отвърна Джъстин.
— Представям си как Колдуел тръгва по дъската. Понеже нямаме дъска, този прозорец ще ни свърши работа. А вместо езеро имаме калдъръма долу на двора, нали?
Лицето на Колдуел се изкриви от страх.
— Не можете да ме хвърлите от прозореца.
— Разбира се, че не — отговори Крис. — Сам ще скочиш.
— Няма да го направя.
Крис спокойно извади зловещо острие от ботуша си и го опря в гърлото на Колдуел.
— Или ще скочиш, или ще те нарежа на парченца, като започна от ушите, и ще ги хвърля на кучетата долу.
Колдуел се разхлипа.
— Не мога да ви кажа. Той ще ме убие.
— Аз ще те убия, ако не ми кажеш.
— Свършвай по-скоро, Крис — каза Джъстин, сподавяйки една прозявка, отегчен от цялата тази работа, — Губим време.
Крис направи малка резка зад ухото на Колдуел и спря.
— Знаеш ли какво, Колдуел. Ще направим сделка е тебе. Кажи ми къде да намеря Софи и кой ти плати, за да я отвлечеш, а аз ще се погрижа да бъдеш качен на бърз пощенски кораб за Франция. Бракът ти ще бъде анулиран скоро и ще можеш да си намериш някоя богата французойка, за която да се ожениш.
Колдуел погледна към двора два етажа по-долу.
— Заклеваш ли се?
— Разбира се. Нямаше да го кажа, ако не го мислех сериозно. Говори, Колдуел, и най-добре е да ми кажеш истината.
Колдуел се отпусна, очевидно облекчен.
— Ригби я държи. Той плати всичките ми висящи задължения. В замяна трябваше да заведа Софи в една къщичка, която е взел под наем в провинцията. Нямах избор. Кредиторите ме преследваха. Бях на косъм от затвора за длъжници.
— Винаги има избор, Колдуел — изсъска Крис. — Какво прави Ригби в Лондон?
— Дошъл е по работа, като тебе. Напусна Ямайка скоро след тебе.
Крис изруга яростно.
— Копеле такова! Кажи ми къде да го намеря.
Колдуел му даде указания как да отКрис къщичката близо до едно селце на север от Лондон.
— На два часа път с карета е — каза той.
— Мога да стигна и за един — закле се Крис. — Джъстин ще остане тук да те пази. Ако се върна без Софи, ще се простиш с живота. Ако я намеря недокосната, Джъстин ще ти осигури билета до Франция и ще те натовари на кораба.
— Късмет — извика Джъстин, докато Крис излизаше от стаята.
— Може да е късно — измърмори Колдуел, след като Крис излезе.
— По-скоро започнете да се молите дано Ригби да не е направил нещо на Софи — отвърна Джъстин.
Крис излезе от Лондон и препусна главоломно на север. Ако Колдуел го беше излъгал, щеше с радост да го удуши. А ако Ригби беше направил нещо на Софи, щеше да плати с живота си. Крис щеше да се погрижи лично.
Обвиняваше себе си за проблемите на Софи. Ако беше останал при нея, вместо да изхвърчи и да си търси отделно жилище, щеше да успее да възпрепятства подлия план на Ригби. Но не, той упорито беше отказал да признае любовта си към Софи. Ако беше изрекъл думите, които тя искаше да чуе, нищо от това нямаше да се случи.
Щеше да изпитва вечна благодарност за тази пълна луна. Тя осветяваше достатъчно пътя му, за да избягва ямите. Мина през едно селце, напрягайки коня си до крайност. Въпреки това му отне повече от един час, докато намери тясната уличка, водеща към къщичката, която беше му описал Колдуел.
Софи разбра, че луната е изгряла, защото през цепнатините на закованите капаци се процеждаха ивици светлина. От доста време нямаше ни вест, ни кост от Ригби и тя се надяваше да го е наранила сериозно. Надеждите й бяха попарени, когато чу шум от далечната част на къщичката.