Препъвайки се в мрака, тя беше претърсила стаята за оръжие. Нямаше кана, нито леген, нищо, е което да нанесе някакъв удар. Трябваше да разчита единствено на себе си. Загледа вратата с нарастващ страх. Ригби беше силен мъж. Нямаше да му бъде трудно да я подчини.
Разкриването на деликатното й състояние не му беше попречило, нито беше угасило решимостта му да я има. Ригби беше склонен към насилие. Нямаше ли начин да го нарани отново? За съжаление, той вече бе предупреден за хитрините й и нямаше големи изгледи да им се поддаде.
Софи чу ключа да се обръща в ключалката, дръжката се превъртя и тя се стегна. Погледът й прелиташе от един тъмен ъгъл към друг, търсейки несъществуваща помощ.
Инстинктът за самосъхранение й подсказа да се прилепи до стената зад вратата. Вратата се отвори. Приглушена светлина нахлу през отвора. Ригби влезе в стаята носейки навито въже на ръката си.
— Къде си? — измуча той, премитайки в тъмнината. Пристъпи в стаята. — Не мисли, че можеш да се скриеш от мене. Този път ще те вържа за леглото и ще прекарам остатъка от нощта да получавам удоволствие от тебе.
Беше обърнат с гръб към нея. Софи разбра, че ако се поколебае, е изгубена. Затаявайки дъх, тя се промъкна през отворената врата и излезе от стаята. Първата й мисъл беше да избяга в нощта. Но веднага след нея дойде друга. Извърна се, затръшна вратата и обърна ключа в ключалката, затваряйки Ригби вътре.
— Не! Кучка! Глупава кучка — изкрещя той и започна да блъска по вратата.
Софи отстъпи. Беше ли достатъчно силен, за да я разбие? Твърде възможно. И докато Ригби ругаеше и риташе вратата, тя избяга. Нямаше представа къде се намира или накъде да тръгне, но знаеше, че трябва да се отдалечи колкото може повече от къщичката.
Затича се по уличката и спря, когато стигна до пътя. Огледа се на двете страни, опитвайки се да реши накъде да тръгне. Точно тогава чу конски тропот, който се приближаваше към нея, и се запита дали да бяга, или да изчака ездача и да го помоли за помощ. Нямаше да отнеме много време на мъж е ръста и силата на Ригби да разбие вратата. Можеше вече да е излязъл и да е тръгнал да я преследва.
Инстинктът и подсказа да изчака ездача и да помоли за помощ. Нищо не беше по-лошо, отколкото отново да попадне в ръцете на Ригби.
Притаи се в сенките отстрани на пътя, докато конят и ездачът се приближаваха. Конят забави, когато стигна до уличката, водеща към къщичката. Тя излезе от сенките и размаха ръце.
Крис дръпна юздите. Уплашен, Атлас се дръпна назад. Той го овладя и скочи от седлото.
— Софи! Ти ли си? Слава богу.
Привлече я в прегръдките си и я прегърна така силно, че тя се уплаши да не би ребрата й да се счупят. Но не се оплака. Молитвите й бяха получили отговор. Крис се интересуваше достатъчно много от нея, за да дойде да я спаси.
— Къде е Ригби? — запита той. — Как избяга?
— Моля те, отведи ме далече оттук. Ще ти обясня по-късно.
Крис я настани на гърба на Атлас и се качи зад нея. Препусна бързо назад към Лондон. Софи се облегна на здравите му гърди, прекалено щастлива, за да наруши мълчанието. Беше свободна от Ригби и в ръцете на Крис, точно където искаше да бъде. Напрежението от последните няколко часа я надви. Тя облегна глава на гърдите на Крис и заспа.
Събуди се едва когато усети, че я свалят от седлото. Отвори очи.
— Къде сме? Не може вече да сме стигнали Лондон.
— Спираме в една странноприемница. Не можеш да продължиш, прекалено си изтощена, а и аз трябва да намеря полицай. Няма да оставя Ригби да се измъкне безнаказано е това отвличане. Можеш ли да вървиш?
— Разбира се, пусни ме да сляза.
Той я остави да стъпи на земята, прихвана я през кръста и я въведе в странноприемницата. Ханджията ги посрещна пред вратата.
— Бихме искали най-добрата ви стая — каза Крис със заповеднически глас. — Вана за съпругата ми и вечеря за двама.
Ханджията го изгледа от горе до долу, направи си заключението и се ухили широко.
— Незабавно, господине, както желаете. — Измъкна един ключ от чекмеджето си и взе един свещник. — Моля, последвайте ме.
Крис стисна по-здраво Софи, когато последваха ханджията нагоре по стълбите. Той отключи вратата, влезе и остави свещника.
— Това е най-добрата ни стая — изрече гордо. — Ще наредя да донесат ваната и ще пратя една камериерка да запали огън в огнището. През това време ще кажа на съпругата ми да ви приготви вечерята. Тя е отлична готвачка. Мисля, че ще останете доволни.
— Благодаря. Стаята е по-добра, отколкото очаквах за такова малко селце.
Сияещият ханджия се поклони и излезе.
Крис отведе Софи до един стол и коленичи преди нея.