— Благодаря, Каспър — отвърна Софи. — Ти отдавна ли плаваш с капитан Радклиф?
Лъчезарната усмивка на момчето помръкна.
— Три години, госпожице. След като татко и мама умряха от треска, никой не искаше да ме вземе. Капитанът ме намери, като просех по улиците, и ме доведе на борда на „Безстрашни“. Тъкмо беше купил шхуната и за първи път плаваше като капитан на собствен кораб. Оттогава съм с него. Той искаше да ме прати на училище, обаче аз отказах. Не искам да го оставям, госпожице. Той няма да знае какво да прави без мене.
Софи се усмихна на момчето. Странно беше да види такава лоялност у толкова млад човек.
— Капитанът е късметлия, че си при него.
Изчервявайки си, Каспър наведе глава и се зае да пълни мангала с въглища. След като момчето излезе, Софи сипа гореща вода в легена, намери кесиите за къпане, кърпите и сапуна и изми лицето и ръцете си. Погледна към вратата, пусна резето, после свали роклята, обувките и чорапите. Ако не можеше да се изкъпе както трябва, поне да се измие колкото може.
След като приключи с миенето, тя среса косата си с четката на Крис и взе роклята, за да я огледа. Направи гримаса от отвращение; беше мръсна и непоправимо разкъсана. Но какъв избор имаше? Съмняваше се, че Крис държи женски дрехи на борда на кораба си.
Погледът й попадна на моряшкия му сандък. Тя вдигна капака и се усмихна, като видя една негова риза най-отгоре върху купчина дрехи. Облече я. Дългите й ръкави се спускаха доста под пръстите й, а полите на ризата скриваха краката й почти до коленете. Зарови се по-дълбоко в сандъка и намери едни брезентови панталони. Премери ги и разбра, че не може да ги преправи за себе си, ако няма ножици, игла и конец.
— Претърсването на шкафовете не даде резултат — нищо, което дори и отдалече да прилича на необходимите й сечива.
— Госпожице — обади се Каспър. — Закуската ви е готова.
— Сега — отвърна Софи. Сграбчвайки едно одеяло от леглото, тя се уви в него и вдигна резето. — Ако обичаш, сложи я на бюрото, Каспър.
Като внимаваше да не поглежда към босите й крака, момчето постави подноса на бюрото и се измъкна, затваряйки вражата зад себе си. Храната миришеше възхитително, а Софи беше много гладна. Придърпвайки един стол към бюрото, тя пусна долу одеялото, седна и се зарови в подноса, отрупан с пържени яйца, златиста шунка, дебели резени хляб, намазани с масло, и в добавка чаша чай.
Крисчън излезе на квартердека и пое кормилото от първия помощник Дърк Блейн. Съдейки по мрачното лице на капитана, помощникът трябва да се беше досетил, че не му се говори, затова просто му предаде кормилото и се оттегли.
Крис не можеше да престане да мисли за това, че беше открил Софи в каютата си. Шокът от това, че я вижда отново след седем години, не преставаше да го разтърсва. Тя изглеждаше като някаква съмнителна скитница, когато я беше измъкнал изпод леглото си. Сигурно е била отчаяна до немай-къде, за да се осмели да излезе в такава студена и влажна нощ без наметка. Инстинктът му подсказваше, че е скрила от него повече неща, отколкото му беше казала.
През следващите три седмици, докато стигнеха Ямайка, какво, за бога, щеше да прави той с жената, която му беше причинила повече страдания, отколкото беше познал преди онзи момент? Жена на борда на „Безстрашни“ можеше да докара бунт. Най-добрият начин да държи хората си далече от нея, разсъди той, беше да обяви публично, че е негова, и така да държи екипажа далече от нея.
— Капитане, може ли да поговорим?
Беше Блейн и изражението на лицето му предвещаваше неприятности.
— Какво има, господин Блейн?
— Носят се слухове, че в каютата ви има жена.
Крис се намръщи. Заподозря, че Каспър се е разбъбрил.
— Вярно е — потвърди той. — Жената е моя. Кажете това на екипажа.
Блейн го изгледа втренчено и озадачена бръчка проряза Челото му. Двамата с Крис бяха отдавнашни приятели и той се Не поколеба да каже какво мисли.
— Никога досега не сте качвали жена на борда на „Безстрашни“, капитане.
— Докато съм капитан на този кораб, мога да правя каквото поискам — излая Крис с тон, е който рядко говореше на помощника си.
В мига, когато думите излязоха от устата му, той си пожела да можеше да ги върне. Софи беше на борда на „Безстрашни“ от броени часове, а вече предизвикваше неприятности.
— Тъй вярно, сър — отвърна Блейн и отдаде чест. — Ще предам заповедта ви на екипажа.
— Господин Блейн, извинете ме за резкия тон. Имам да мисля за важни неща.
— Сигурен съм, капитане — отвърна дръзко помощникът.