— Искам да знам какво ти направи това копеле, преди да намеря полицая.
Софи сключи пръсти в скута си.
— Не ме е докоснал. Когато се опита, го ритнах.
Смях се откъсна от устните на Крис.
— Ритнала си го? Къде?
Софи му отправи многозначителна усмивка.
— Където боли най-много. Тогава той ме заключи в спалнята и заплаши да се върне с въже.
— Ритнала си го в топките?
Усмивката й стана още по-широка.
— Два пъти. Накуцваше, когато излезе от стаята, и дълго време не се върна.
Крис изтрезня.
— Но се е върнал.
Софи кимна.
— Върна се е въже в ръцете и отмъщение в сърцето.
— Боже господи, как му избяга? — Взря се в лицето й, видя пурпурната следа от удар и изруга. — Наранил те е!
Ръката й се вдигна към бузата.
— Не много силно. Той…
Почукване на вратата прекъсна разговора им. Крис се приближи към вратата, отвори я и пропусна вътре една камериерка, която беше пратена да запали огън в огнището. Когато пламъците затанцуваха весело зад решетката, камериерката направи реверанс и излезе. Крис се върна при Софи и клекна до нея.
— Кажи ми какво ти направи Ригби.
— Удари ме, нищо повече.
Крис видимо се отпусна.
— Как избяга? Каза, че се върнал в спалнята с въже.
— Всъщност, беше доста просто. Скрих се зад вратата. Стаята беше тъмна и той не ме виждаше. Когато влезе по-навътре в стаята, се измъкнах и го заключих вътре. Не може да излезе, без да разбие вратата. Не чаках да видя дали ще успее, обърнах се и избягах.
Крис я прегърна здраво.
— Удивителна си. Препусках да те спася само за да открия, че сама си се спасила. Смелостта ти е една от причините да те обичам.
— Какво? Какво каза?
Ненавременно почукване попречи на Крис да отговори.
— По-късно — каза той. — Сигурно идва ваната ти.
Той отвори вратата, за да пропусне прислужниците, носещи вана и кофи с гореща и студена вода.
— Приятно къпане, любов моя. Ще отида да вдигна полицая от леглото и да му обясня положението. Ако имаме късмет, Ригби ще изгние в Нюгейт заради това, което направи тази нощ.
Софи загледа как мъжът, когото обичаше, излиза от стаята. Този път обаче знаеше, че той ще се върне и ще останат завинаги заедно. Усмихна се замечтано, докато камериерката сваляше наметката й и й помагаше да се съблече и да влезе във ваната. Освободи девойката, потъна във водата и затвори очи.
Крис я обичаше. Тя го беше чула да изрича тези думи. Не беше сънувала. Думите още звъняха в ушите й. Обичам те. Не беше чувала други по-сладки думи. Изпитанието е Ригби избледняваше от паметта й, заменено от нежния поглед на Крис, когато беше изрекъл думите, които винаги беше чакала да чуе от него.
Вратата се отвори. Крис влезе в стаята.
— Още ли се киснеш?
— Подай ми кърпата и ще изляза.
Крис намери кърпата на пейката близо до пламтящия огън и я протегна към Софи. Тя влезе в прегръдките му и почувства топлата кърпа да я обгръща. Той я изсуши с изпълнени е любов ръце, после я отнесе в леглото и я настани под завивките.
— Ще се изкъпя, докато чакаме вечерята.
Съблече се, влезе във ваната и се изми бързо. Софи го загледа с лека усмивка, извиваща устните й. Никой мъж не биваше да бъде толкова красив. Твърдата му, загоряла плът я омагьосваше. Обкръжаваше го ореол на мощ, сексуалност, увереност и мъжественост.
Гледайки я с пламтящи очи, Крис изрече:
— Продължавай да ме гледаш така и няма да стигнем до вечерята.
Софи тъкмо щеше да каже, че не я е грижа за вечерята, когато някой почука на вратата.
— Това трябва да е яденето ни — каза Крис, докато излизаше от водата, изсушавайки се бързо, и навличаше панталоните си.
Софи придърпа чаршафа до брадичката си, докато Крис отваряше вратата, за да пропусне ханджията.
— Оставете подноса на масата — каза той.
Ханджията изпълни нареждането му и излезе. Увивайки се в чаршафа, Софи се настани на стола, който Крис й предложи. Двамата се захванаха сериозно е картофената супа, вкусната бяла риба, сочните наденици и прясно изпечения хляб, от който капеше масло. Поляха всичко това с прилично червено вино. За десерт ханджията беше осигурил сочни плодови пити.
— Намери ли полицая? — запита Софи, когато се нахрани до насита.
— Не беше особено доволен, че го измъквам от леглото, но обеща да събере няколко души и да арестува Ригби.
Софи само кимна. Ригби вече не беше неин проблем. Беше направил най-лошото, на което беше способен, и се беше провалил. Сега нищо друго нямаше значение освен Крис, нероденото й дете и бъдещето им като семейство. Време беше да каже на Крис, че ще става баща.
Очите му потъмняха от желание, гласът му беше пресипнал, когато запита: