— Наистина не си, моето момче. А господин Декстър също може да дойде, ако желае.
Докато яздеха към Сънсет Хил, видяха безкрайни акри, засети със тютюн, захарна тръстика и кафе, които бяха опожарени и унищожени по време на въстанието. Но когато стигнаха външните граници на земите на Крис, разликата беше очебийна. Цветята още цъфтяха, птиците продължаваха да пеят сладките си песни, реколтата избуяваше. Къщата се издигаше, висока и величествена, на фона на яркосиньото небе.
— У дома — прошепна Софи, докато Крис й помагаше да слезе от каретата. — Надявам се Ямайка никога повече да не преживее такава кървава баня. Нямам търпение да видя Катина и другите. Лондон е приятен град, но тук съм си у дома. Тук нашето семейство ще расте и ще процъфтява. Сънсет Хил е нашият личен рай.
— Ти симоят личен рай, — каза Крис, докато влизаха ръка за ръка в къщата. — Слава богу, че намерихме обратния път един към друг.
След пет месеца
Крис държеше ръката на Софи, когато се роди дъщеря им. Раждането беше леко по думите на лейди Агата и акушерката. Нарекоха я Анджела, защото Каспър каза, че прилича на ангел. На следващата седмица семейство Честър се преместиха в новопостроения си дом и островът полека започна да се връща към нормалния си живот.