— Поемете кормилото. Трябва да свърша нещо важно.
— Тъй вярно, капитане — отговори Блейн, широко усмихнат. — Не бързайте. Важните неща изискват повече внимание.
Тъй като Крис не знаеше какво има предвид Блейн, не обърна внимание на закачката. Но беше сигурен в едно — Софи не беше негова отговорност. Щом стигнеха Ямайка, щеше да й даде пари и да я върне в Англия, за да се махне окончателно от живота му.
Крис не се изненада, когато се намери пред вратата на каютата си след броени мигове. Без да си дава труда да чука, той отвори вратата и влезе вътре. Спря внезапно и затвори вратата е ритник, виждайки Софи да седи да бюрото му, облечена в една от неговите ризи, и да опустошава препълнен поднос с пържени яйца и шунка.
Тя изпусна вилицата и го изгледа втренчено.
— Не те очаквах толкова скоро.
Очите й още бяха зелени, осъзна той, зелени като гористите планински склонове на Ямайка, а кестенявата й коса блестеше. Погледът му се спря на устните й. Бяха по-сочни, отколкото ги помнеше. Молещи за целувка. Изведнъж усети, че не е способен да гледа възхитителната й уста, без да помисли за всички греховни начини, по които тя би могла да използва тези плътни устни. Сподави един стон. Беше полудял! Напълно и непоправимо полудял! Не искаше да мисли за нея по този начин. Искаше да я ненавижда.
Ако насочеше погледа си другаде, щеше да бъде още по-предизвикателно, реши той, когато очите му се спуснаха към гърдите й. Розовите зърна, ясно очертаващи се под тънката тъкан на ризата му, дразнеха вече възбудените му сетива. Не помнеше да е била толкова надарена преди седем години. Той се втвърди незабавно.
— Ризата ми ти стои по-добре, отколкото на мене.
Софи кръстоса ръце на гърдите си.
— Само това намерих. Роклята ми трябва да се изпере и да се закърпи.
Виждайки роклята й да се търкаля на пода, Крис я взе с палец и показалец. Набърчи отвратено нос.
— Страхувам се, че тази рокля вече не я бива за нищо.
Без да и поиска разрешение, той отиде към илюминатора, отвори го и хвърли роклята в разпенената вода. Софи скочи на крака.
— Нямаше право да постъпваш така!
— Аз пък съм на друго мнение. Като капитан на този кораб мога да правя каквото си поискам.
Софи разбра, че е в опасност, когато погледът на Крис се спря на непокритите й крака. Този мъж вече не беше омаяното от нея момче, което тя помнеше. Това беше мъж, кален от живота, напълно непознат, който знаеше какво иска и беше готов да го вземе.
— Много привлекателно, Софи.
Тя седна отново до бюрото, подвивайки крака под себе си.
— Знаеш ли къде мога да намеря игла, конец и ножици, капитане? Тъй като се нае да се разпоредиш с роклята ми, трябва да измайсторя нещо прилично, което да нося, от дрехите в твоя сандък.
— Сигурен съм, че Каспър може да направи нещо. Но намирам, че ризата е повече от достатъчна. Няма защо да се страхуваш от мене, Софи. Вече не ме изкушаваш, както преди — излъга той. — Загубих интерес към тебе в деня, когато убих Дезмънд.
Софи трепна. Думите му я нараняваха. По онова време Крис беше друг човек. Сега беше по-корав, измъчван от вината. Като че ли живееше в свой собствен ад.
— Дояж си — каза той.
Софи отмести подноса.
— Свърших. А за иглата и конеца…
Крис се отдели от стената и се приближи към нея. Опря ръце на бюрото и се наведе напред така, че носът му едва не опря в нейния.
— Защо се притесняваш за дрехите? Нали ти казах, че не ме привличаш. — Замълча за миг, после запита: — Колко мъже си имала през тези седем години?
Оскърблението беше прекалено силно за Софи. Тя вдигна ръка и го зашлеви. Той залитна назад. Трябваха му само няколко секунди, за да реагира. Хвана я над лактите, накара я да се изправи и я дръпна над бюрото, помитайки подноса и приборите. Метна я на леглото и се просна отгоре й.
— Никога повече не ме удряй — предупреди я той, стиснал здраво зъби. — Ако беше някой от екипажа ми, щях да заповядам да те нашибат с камшик.
Софи започна да трепери неудържимо, но не от студ, защото каютата беше топла. Този мъж държеше живота й в ръцете си. Ако пожелаеше да я накажат с камшик, никой не можеше да го спре.
— Оскърби ме — изрече тя с повече самоувереност, отколкото усещаше, и опря ръце в гърдите му. — Махни се от мене. Не съм привлекателна, забрави ли?
— Излъгах. Може да не те харесвам, но ми е много хубаво да те усещам под себе си. Ще плаваме няколко седмици и няма да имам женска компания. Тъй като няма изгледи да ходиш където и да било, не виждам причина да се отказвам от тебе. Не съм те канил на кораба, ако си спомняш; ти сама дойде.
— Не знаех, че е твоят кораб! — извика тя. — Само неговата дъска беше спусната. Смятах да сляза на брега, преди да отплава.