Тя се укори — този мъж я омагьосваше… Напрежение, което можеше да припише само на сексуално осъзнаване, трептеше помежду им.
Още лежеше под него, страхувайки се да помръдне заради евентуалните последици. Крис се взираше в нея е интензивност, която я накара да се запита дали не възнамерява да я похити. Вгледа се в красивата му уста, припомняйки си откраднатите целувки, които бяха споделяли толкова отдавна. Трудно беше да си напомня, че това не е онзи младият Крис, когото познаваше тогава.
Погледът му не се откъсваше от нейния. Крис не можеше да отрече, че Софи е красива — с деликатното си лице с фина кост, перленобяла кожа и чувствено тяло. Годините й се бяха отразили много добре, изпълнявайки обещанието на младежката красота.
Той се надигна на лакти.
— От кого бягаш, Софи? Морякът Хортън ми каза, че някакъв мъж го питал дали не е виждал една млада жена. Това, което ти ми разказа, съвпада е думите на Хортън.
Колкото и да се опитваше, Крис не можеше да откъсне поглед от нея. Не можеше да отрече, че тя го привлича, въпреки че не искаше отново да попадне в клопка.
— Какво гледаш? — запита тя остро.
— Ти си още по-красива, отколкото си те спомням.
— Изненадана съм, че изобщо искаш да си ме спомняш.
— Не искам, по дяволите! Но ти не ми позволи да те забравя.
— Махни се от мене, тежиш ми.
— Има една малка подробност, че трябва да си платиш пътуването. Сега е удобен момент за първата вноска.
Тя го заудря в гърдите.
— Престани! Аз съм девствена!
Крис отметна глава и от гърлото му се изтръгна смях.
— Защо ли не ти вярвам? От любовник ли бягаше?
— Не, разбира се, че не. Аз…
Изречението й увисна недоизказано, когато Крис сведе глава и долепи устни до нейните. Тъкмо се готвеше за дълга целувка, когато почувства болка. Дръпна се, не можейки да повярва, че тя го е захапала.
— Палавница такава, защо го направи?
— Очаквам да се държиш уважително към мене. Не си по-добър от другите мъже, които се опитваха да вземат от мене онова, което не бях склонна да им дам.
Крис замръзна. Някой се беше опитал да навреди на Софи? Защо я беше преследвала стражата?
— Пусни ме, Крис — извика тя. — Вече не те познавам. Кой си ти?
— Не съм наивният млад глупак, какъвто бях преди седем години. Ясно ми е, че си в беда. Нямаше да се озовеш тук, ако не беше. Разкажи ми.
— Не… не мога.
— Забравих — изрече той сурово, — ти не ми вярваш. Аз съм мъжът, когото отхвърли, защото не бях графски наследник.
— Не, не беше така!
Отрицанието й събуди първичните му инстинкти. Той издаде нисък ръмжащ звук, сведе глава и плени устата й. Този път тя не се опита да го спре, когато той пъхна езика си в устата й или когато обхвана твърдата й гърда в шепата си и стисна зърното с палеца и показалеца си.
Крис се усмихна мислено, представяйки си как най-накрая ще получи онова, което му беше отказано преди седем години. Но не стана така. Софи се дръпна, карайки го да загуби равновесие. Последното оскърбление дойде, когато тя го бутна от леглото. Не желаейки да се предаде пред една жена, Крис се надигна от пода и се хвърли върху нея. Нито за минута не беше повярвал, че е още девствена след толкова много време.
— Защо се правиш на обидена? — запита той с все по-нарастващ гняв.
— Не се правя.
— Ти го казваш.
Посягайки надолу, той дръпна ръба на ризата и се настани между бедрата й.
— Отпусни се, няма да те нараня. Лош опит ли имаш с мъжете? Затова ли си толкова сопната?
Софи се изсмя. Не беше толкова отдавна, когато сър Оскар се беше опитал да я похити.
Крис разкопча едно по едно копчетата на ризата, оголвайки гърдите й. Усети прилив на странно чувство, докато гледаше сметаненобялата кожа на гърдите и корема й. Съвършенство беше думата, която му идваше на ума. Тя се изви нагоре, опитвайки се да се предпази. Чиста, първична диващина се разля из него при мисълта да зарови болезнено набъбналия си член в жената, заради която толкова години беше живял в мъка. Надигна се и разкопча панталоните си. Членът му се освободи, твърд и пулсиращ, повече от готов най-после да прикове Софи Карлайл към леглото.
Крис си пое полека дъх, опитвайки се да успокои страстта си. Той беше едър мъж и не искаше да й причини болка.
— Това ли е твоят начин да ме накажеш заради смъртта на Дезмънд? — извика тя.
Той замря.
— Не, Софи, това е заради седемте години живот в ада. — Той зацелува раменете и гърдите й, после хвана едно розово зърно между устните си и го засмука. Чу я как остро си поема дъх и се усмихна.
— Гърдите ти са прекрасни, съвършени. Не се бори е мене; няма да те нараня.