Продължи да облизва зърната й, първо едното, после другото, докато ръцете му полека поглаждаха вътрешната повърхност на бедрата й. Очите й бяха примирени — факт, за който той беше безмерно благодарен. Беше развил необяснима потребност да притежава тази неканена бегълка, която съдбата беше стоварила в леглото му.
С едната си ръка той разтвори гнездото от къдрави косъмчета там, където се съединяваха краката й; почувства как мускулите на бедрата й се свиват в отговор. Когато плъзна пръсти над пулсиращата топлина на мократа й цепнатина, тя изскимтя. Той едва не избухна в смях. Не беше необходимо кой знае колко за една преструваща се девица да се превърне в опитна блудница.
Раздели я с пръсти и въведе члена си в отвора й. Щеше да се зарови докрай в нея, ако нещо в очите й не го беше спряло. Страх? Шок? Отвращение?
Навлезе полека. Тя беше стегната. Прекалено стегната. Опита се да не обръща внимание на зашеметяващия факт, навлизайки още повече, но тогава членът му стигна до бариера, която не беше очаквал. Проклятие, беше искал да вярва най-лошото за нея! Взря се в лицето й с отворена в неверие уста, присвил очи. Беше имал твърде много жени, за да не да познае коя е девствена. Малката пакостница не беше излъгала.
Изруга, надигна се и се дръпна от нея. Тя дръпна ризата надолу, колкото може, покри краката си и скочи от леглото. Той се опита да не забелязва сълзите, които браздяха бузите й, или устните, подути от грубите му целувки. Беше загубил самообладание. Не му беше присъщо. Сякаш седемте години не му бяха достатъчни, за да забрави очарованието, което упражняваше над него Софи Карлайл.
Софи го беше научила, че жените са безсърдечни създания, които ценят парите повече от любовта. За щастие, беше научил добре урока си. Безсмислената смърт на Дезмънд беше накарала Крис да цени физическото удоволствие повече от емоционалната привързаност. Беше се заклел да избягва емоционално обвързване с жена и смяташе да живее според това правило.
Погледна към Софи. Тя хапеше долната си устна и го гледаше втренчено, сякаш виждаше някакъв човекоядец.
— Не се безпокой — изфуча той — още си девствена.
— Казах ти, но ти не ми повярва — изфуча тя в отговор. — Сега ще обърнеш ли кораба и ще ме върнеш ли в Лондон?
Крис се засмя.
— Няма такъв шанс, Софи. „Безстрашни“ плава към Ямайка, ти също. Време е да ми кажеш истината — защо се промъкна на борда на моя кораб.
Софи поклати безмълвно глава. Някога Крис беше признал, че я обича, и тя беше отвърнала с цялото си сърце на тази любов, но не беше свободна да я приеме. Лорд Дезмънд беше богатият съпруг, когото семейството й искаше за нея. Макар че братът на Крис беше граф, самият Крис нямаше много собствени пари. Зависеше от орат си за издръжката си и затова Рейфърд и баща й държаха за лорд Дезмънд.
Софи се питаше колко ли пъти се е бил на дуел Крис заради други жени, докато тя беше отхвърлена от обществото и принудена да се Крис засрамена в провинцията. Беше великолепен мъж, невъзможно красив, силен и мощен. Би могъл да има всяка жена, която пожелае. Защо все още я обвиняваше заради нещо, което се беше случило преди толкова години?
— Е, чакам отговор.
Спомняйки си тежестта на ръката му, тя изсъска:
— Проблемите ми не са интересни за тебе.
— Права си, жените не са нищо друго освен проблеми. Дръж си тайните — изфуча той, излизайки от каютата.
3
Каспър донесе на Софи игла, конец и ножици, когато се върна след няколко часа, за да й донесе обяда. Застана нерешително на вратата, вгледан в нея, сякаш искаше да каже нещо, но се страхуваше.
Софи му се усмихна.
— Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?
— Екипажът казва, че сте… Наистина ли сте една от… онези жени?
Той пристъпи от крак на крак, не смеейки да я погледне.
— Аз съм дама, Каспър. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Да, така си и знаех! — възкликна ликуващо момчето. — Така казах и на екипажа. Те смятат, че са ви довели тук за развлечение на капитана. Казах им, че сте пътник без билет, така е, нали?
— Точно така — отвърна Софи. — Промъкнах се без знанието на капитана ви, макар че го познавам от доста отдавна. Можеш да го кажеш, ако някой те пита.
Очевидно удовлетворен, Каспър излезе. По-късно същия следобед Софи намери чифт панталони в моряшкия сандък на Крис, които изглеждаха прекалено износени, за да му бъдат от особена полза, и започна да ги преправя, за да й станат. Макар че не беше опитна с иглата, се беше научила да шие прости неща, откакто семейството й беше сполетяно от трудности.
Когато дневната светлина отслабна, тя се принуди да запали един фенер, за да довърши последните бодове. Тъкмо нахлузваше панталоните, когато Крис се върна в каютата. Погледна я и избухна в смях.