— Изглеждаш абсурдно.
— Да, смей се — отвърна Софи, — но поне видът ми е приличен.
Погледът му, горещ и жаден, се спря на гърдите й.
— Така ли?
Съзнавайки съвършено ясно, че прозрачността на фината му риза не й дава кой знае каква защита, тя скръсти ръце на гърдите си. Това просто действие накара новопрекроените й панталони да се плъзнат по стройните й хълбоци и да се свлекат до глезените й.
Крис поклати глава.
— Шивашките ти умения оставят какво да се желае. Мога да ти дам колан, но съм сигурен, че ще се увие два пъти около тебе.
Потупа брадичката си усмихнат и взе ножиците.
— Какво ще правиш? — запита Софи.
Ще изрежа една ивица от подгъва на ризата. Можеш да я ползваш вместо колан.
Мога и аз да го направя — каза тя, когато той коленичи пред нея и повдигна подгъва.
— Ще ме лишиш от удоволствието да погледна краката ти?
И започна да реже. Софи изписка смутено, когато Крис хвана бедрото й под ризата, за да я задържи на място.
— Не мърдай — предупреди я той. Ръката му се плъзна нагоре.
— Престани! Не съм ти давала разрешение за такива волности.
— Имаш късмет, че не правя нещо повече от това — измърмори Крис. — Това е моят кораб. Ти си в моя власт.
Изправи се й подаде тясната ивица плат, която беше отрязал от подгъва на ризата. Софи веднага издърпа нагоре панталоните и я наниза в гайките. После напъха ризата в панталоните и върза импровизирания колан на талията си. Крис отстъпи назад и я погледна; развеселена усмивка изви ъгълчетата на устните му.
— Сега по-добре ли се чувстваш?
— Много по-добре, само… — Тя погледна към гърдите си, ясно съзнавайки, че се очертават под ризата. Сега вече, когато скръсти ръце, панталоните й останаха на място. — Трябва ми жакет.
— Един от моите, предполагам.
Тя се обърна към моряшкия му сандък и започна да търси; намери един жакет, ушит от дебел вълнен плат.
— Нали нямаш нищо против? — запита тя, вдигайки го към гърдите си.
— Ни най-малко, но имам по-добра идея. Ще помоля Каспър да ти даде на заем един свой жакет. Ще ти стои по-добре от моя.
Съзнавайки накъде е отправен погледът му, Софи облече жакета и го закопча на гърдите си. Почти потъна в огромните му гънки.
— Ще нося твоя, докато Каспър ми осигури друг.
— Жалко — измърмори Крис.
След като се облече прилично, Софи си върна смелостта.
— Какво искаш?
Веждите на Крис се вдигнаха.
— Това е моята каюта. Тук се храня и спя.
— Аз къде ще спя?
— Ще споделяш каютата ми. Мисля, че го обясних.
— Бъди разумен, Крис. Знаеш, че няма да стане, поради очевидни причини.
Тя се извърна, за да не му позволи да види смущението й. Гордостта й беше наранена от това, че той я оценяваше толкова ниско. Беше див като младеж, спомни си тя, но сладък и мил. Кълнеше се, че тя е любовта на живота му. Няма що, дотук с любовта!
На вратата се почука. Крис отвори на Каспър, който беше донесъл вечерята им. Момчето сложи подноса на бюрото и излезе веднага, за да донесе бутилка портвайн и един от старите си жакети по молба на Крис. Крис придърпа два стола към бюрото и със замах настани Софи на единия.
— Готвачът е приготвил истинско пиршество — каза той, посочвайки разнообразните блюда с месо и зеленчуци. — Надявам се да обичаш пилешко. Взехме на борда живи птици и няколко кози, за да има месо за цялото пътуване. Пресните зеленчуци ще изтраят не повече от един месец, а в брашното ще се завъдят житоядци, така че яж, докато има.
— Обичам пилешко — отвърна Софи. Той напълни чинията й със сочни парчета задушено пилешко и зеленчуци, а после сипа и на себе си. Тя го улови да я гледа втренчено и поиска да го разсее. — Разкажи ми за кораба си.
— „Безстрашни“ е тримачтова шхуна с прави платна. Бърза, надеждна и изцяло моя. Макар че има двадесет и четири оръдия, рядко сме стреляли с тях. Можем да надминем всичко, което плава.
— Отдавна ли си капитан?
Крис отхапа парче пилешко и задъвка замислено.
— Купих кораба преди три години. Преди това служих на него две години като първи помощник. Капитанът искаше да се оттегли, затова намерих пари и го купих.
— Значи си плавал през тези седем години.
— Обичам приключенията.
— Сега някакви стоки ли караш за Ямайка?
— Стига си питала — каза той. — Яденето ти изстива.
Софи се наежи от резкия му тон. Настроенията на Крис варираха между горещина и лед. Той я ненавиждаше, но я желаеше. Беше изчезнал от живота й, без дори да се сбогува. Тя можеше още да живее във висшето общество, ако той й беше предложил брак след дуела, вместо да изчезне и да я остави да се справя сама със скандала и с гнева на семейството си.