Нисък звук, наполовина стон, наполовина протест, се изплъзна от устните й, карайки го да замре. Ако спи със Софи, това ще го направи отговорен за нея, а той не искаше. Имаше цялата отговорност, която би могъл да носи точно сега. Ако не беше девствена, той нямаше да изпита никакви угризения да я метне на леглото и да се зарови в горещия й център.
Изръмжавайки с нежелание, я отдели от себе си.
— Лягай си, Софи.
Извърна се рязко и излезе от каютата.
Тя не можа да повярва на току-що случилото се. Ако Крис не беше спрял, тя щеше да го остави да я съблазни. Той беше също опасен, колкото и сър Оскар, но по различен начин. Този мъж, независимо дали искаше или не, можеше да сдъвче сърцето й и да го изплюе, без да помисли за чувствата й. Веднъж я беше наранил; лесно щеше да му бъде да го направи повторно.
Мрачните мисли на Софи бяха прекъснати, когато Каспър дойде с кана гореща вода. Пожела й лека нощ и отнесе чиниите от вечерята.
Нямаше начин да спи в леглото на Крис, реши Софи. Лежането до него представляваше прекалено голямо изкушение и щеше да предизвика още един опит за съблазняваш. Ако той се интересуваше от нея, щеше да бъде различно, но не беше така.
Решавайки, че подът ще й свърши работа, Софи бе облекчена да намери още едно одеяло и възглавница в шкафа. След като се изми набързо, тя се уви в одеялото, напълно облечена, легна на пода и се опита да заспи. Подът беше по-студен, отколкото беше очаквала. Тя се примъкна по-близо до мангала, опитвайки се да попие малко от топлината му. Мина много време, преди най-накрая да заспи.
Крис беше възнамерявал да спи другаде, но промени решението си. Защо да угажда на жената, която беше разбила сърцето му? Не беше някое зелено момче, което не може да контролира сексуалното си желание. Не виждаше причина двамата със Софи да не спят на едно легло, без да са интимни.
Всичко беше тихо, когато влезе в каютата си. Погледна към леглото, видя, че е празно, и изригна една ругатня. Тогава я видя, че лежи на пода, близо до мангала, в който почти не беше останала топлина. Приближи се полека до нея и се наведе, за да я види отблизо. Макар че сякаш спеше, тя трепереше неудържимо.
Крис не беше долен човек, въпреки суровата си външност. Не можеше да остави Софи да страда, докато той спи удобно. Вземайки я на ръце, той я настани на леглото и придърпа завивките над нея. Тя още трепереше, отбеляза той, докато хвърляше въглища в мангала. Не се поколеба нито за миг, преди да се съблече и да легне до нея.
Макар че спеше, Софи се прислони неусетно към топлината на тялото му. Въздъхвайки примирено, той потисна страстта си и се долепи плътно до нея. Не мина много време, преди треперенето й да спре и тя да заспи спокойно.
Крис нямаше този късмет. Тялото му отказваше да се отпусне. Ерекцията му го караше да осъзнава прекалено ясно присъствието на желаната жена в ръцете му. Слоевете облекло помежду им не скриваха деликатните й извивки или факта, че нищо друго освен неговата съвест не му пречеше да се възползва от нея за собствено удоволствие. Беше спал с жени от всички краища на света, какво правеше Софи различна?
Защо тя не искаше да му каже какво я е накарало да побегне в нощта?
Едва когато неспокойният му член се успокои и умът му се затвори, той можа да се отпусне в неспокоен сън.
Софи се събуди, усещайки топлина. Дори нежното люлеене беше приятно. Тя въздъхна и се сви в по-удобна поза. Тежестта, която лежеше върху гърдите и хълбоците й, някак си беше приятна.
— Ако не спреш да се въртиш, всичките ми добри намерения ще изхвръкнат навън.
Очите на Софи се отвориха. Не й трябваше много време, за да разбере, че е в леглото на Крис, че тялото му се е увило около нейното, ръката му почива на гърдите й, а кракът му е преметнат през ханша й. Тя замря, зелените й очи потъмняха от обида.
— Как съм се озовала в леглото ти?
— Пренесох те снощи. Трепереше, когато се върнах в каютата, и това беше единственият начин да те затопля.
— Нямаше право.
— Софи, нека да се разберем. Каквото и да правя на моя кораб, е мое право. Не съм ти направил нищо. Всичко, което се опитах да направя, беше да те настаня удобно.
Тя се втренчи в ръката му, която почиваше на гърдите й.
— Защо те е грижа дали ми е удобно?
— Предполагам, защото дълбоко в себе си все още съм джентълмен.
— Докажи го. Махни си ръката от мене.
С нерешителна въздишка Крис удовлетвори молбата й. Дръпна крака си и стана от леглото.
— Ти си гол! — извика Софи, затваряйки очи, за да скрие смущението си.
Трябваше само един кратък поглед към него, за да осъзнае, че Крисчън Радклиф е зашеметяващ образец на мъжественост. Силата му се излъчваше от мускулестия торс и жилестите ръце и крака. Нищо у него не издаваше слабост.