Софи винаги беше съзнавала, че е изключителен, но като видя вече зрелия Крис без дрехи, напълно осъзна въздействието на неговата мъжественост. Господи, той беше великолепен!
— Вече можеш да отвориш очи — каза Крис. — Възстанових скромността.
— Никога няма да бъдеш скромен, капитане — изфуча тя.
— Иска ми се да можех да остана тук и да си разменяме остроти, Софи, но дългът ме зове.
Той облече жакета си и тръгна към вратата. Софи изскочи от леглото.
— Чакай! Може ли да изляза днес на палубата? Не мога все да стоя затворена.
Крис се загледа в нея толкова дълго, че тя се уплаши да не би да й откаже. За нейно облекчение обаче той кимна, макар и с нежелание.
— Чакай да дойда да те взема. Искам да подготвя хората, преди да те пусна при тях. Трябва да знаят, че си забранена за тях. Моят екипаж следва заповедите ми и е дисциплиниран, но ти си прекалено привлекателна.
Софи изфуча.
— Трудно ще бъде да привлека някого облечена така. — И тя се завъртя, за да може той да я огледа. — Мога да мина за човек от екипажа.
Скрит смях се долавяше в очите на Крис.
— Искрено се съмнявам, Софи. Непременно скрий косата си под някаква шапка. Потърси в сандъка ми.
Отвори вратата и излезе, преди тя да успее да му благодари.
Сутринта мина твърде бавно, за голямо неудоволствие на Софи. Докато чакаше Крис да се върне, Каспър й беше донесъл закуска, беше почистил каютата и беше свършил разни други дребни работи.
Крис се върна в каютата скоро след тя беше обядвала с хляб и сирене.
— Най-после — каза тя. — Помислих, че няма да дойдеш.
— Имаше проблем горе — каза той. — Едно от въжетата на грог мачтата се беше оплело. Трябваше да се кача да го оправя.
— Защо ти? Не трябва ли да оставяш опасните работи на подчинените си?
— Никога не карам моите хора да правят нещо, което аз самият не съм склонен да направя. Готова ли си да отидем на палубата? Нахлупи шапката над ушите, духа остър вятър откъм север.
— Повече от готова съм. Нямам нищо против студа. Всичко е по-добро от стоенето в тази каюта.
Крис отвори вратата и тя бързо мина край него. Той я пропусна да мине първа по стълбата към палубата и се качи след нея. Софи се стегна срещу порива на ледения вятър, който я блъсна. Накара я да се задъха, макар че Крис й беше казал какво да очаква.
— Искаш ли да се върнеш в каютата?
— Не, бих искала да обиколя кораба. Никога досега не съм се качвала на кораб.
Софи беше изненадана колко добре управлява кораба си и екипажа си Крис. Той я представи на господин Блейн, първия помощник, и й показа различни части от кораба, като същевременно обясняваше подробно. Когато Софи видя гротмачтата, зяпна от удивление.
— На тази мачта ли се качи?
— Да.
— Можеше да се убиеш!
— Преиграваш, Софи. Правил съм го години наред и никога не съм падал.
— Един път е достатъчен, за да се пребиеш. Винаги си бил вироглав и безразсъден.
Навеждайки глава, той й хвърли странен поглед.
— И аз мога да кажа същото за тебе.
Тя реши да смени темата. Всеки път, щом си припомнеха миналото, той ставаше мрачен и странен.
— Ако имаш нещо наложително за вършене, върши го. Аз искам да остана тук и да гледам морето.
— Предполагам, че няма да се забъркаш в неприятности, ако стоиш тук и се държиш прилично. Ако ти стане студено, чувствай се свободна да се прибереш в каютата.
Софи кимна в знак на съгласие и обърна вниманието си към морето, пляскайки възхитено с ръце, когато забеляза пасаж делфини.
— Значи това е нашата пътничка без билет — изрече Блейн, когато Крис се присъедини към него след няколко минути. — Как е? Предполагам, че е прекарала нощта в леглото ти.
— Да, но не по този начин, който предполагате, господин Блейн.
Помощникът го изгледа изумено.
— Не съм казвал, че сте я чукали.
— Точно това казвам и аз, макар че ви предлагам да запазиш това за себе си. Искам мъжете да вярват, че Софи е моя във всяко отношение.
Блейн поклати глава в неверие.
— Не знаех, че ще пропуснете нещо хубаво, когато ви падне в ръцете. Дайте ми я, ако не ви харесва.
Крис го изгледа твърдо.
— Софи е моя, не забравяйте. — Макар че на Крис не му харесваше начинът, по който Блейн гледаше Софи, той не искаше да разкрие миналите им отношения. Все още твърде много го болеше да говори за това. — Нямате ли някаква работа да вършите, господин Блейн?
— Имам много работи, но ми се иска да ви гледам как изяждате с очи вашата пътничка без билет. За бога, капитане, ако я искате, вземете я.
— Не я искам.
— Кажете го на някого, който ще ви повярва.