Нямаше начин. Трябваше да каже на приятеля си поне малко от истината.
— Софи не е каквото си мислите. Познавам я отпреди. Отношенията ни не се развиха както трябва.
— Да не сте я намерили в някой бардак в Лондон? — запита Блейн.
— Няма такова нещо — отвърна Крис. — Тя е девствена. Бяга от някого, но отказва да каже защо.
Блейн го изгледа втренчено и невярващо.
— Девствена ли? Как може да сте сигурен, ако не…
— Не мислите ли, че мога да разбера дали жената е девствена?
— Разбира се, но не е ли трябвало да…
Изражението на Крис навярно беше предупредило Блейн, че нагазва в опасни води, затова той бързо смени темата.
— Още ли смятате да я върнете в Англия, когато стигнем Ямайка?
— Да. Софи е отговорност, от която нямам нужда, жена, с която отказвам отново да се забъркам. Тя е жива беда, Блейн. И е в беда.
— В беда? Как можете да я върнете в Англия да се изправи срещу онзи, който я преследва, щом знаете, че е в беда?
— На чия страна сте, Блейн?
— На вашата, разбира се, капитане. Просто казвам, че не знаех, че можете да хвърлите една жена на вълците.
Крис обърна поглед към Софи, питайки се защо ли я оставя да го тормози, защо иска да я защитава. Блейн беше прав, щеше да бъде трудно да я върне в опасна ситуация, но какъв избор имаше?
Ямайка бяха неспокойни. Според съобщенията робите на острова бяха готови всеки момент да се вдигнат на въстание.
Робите заплашваха да въстанат срещу белите си господари; Ямайка не беше място за англичанка точно сега. Макар че Крис знаеше, че на острова има жени, съпруги на плантатори и други, не можеше и дума да става да остави Софи там. Освен това, тя го беше помолила да обърне кораба и да я отведе в Англия въпреки мистериозната опасност, която я заплашваше.
— Убеден съм, че тя може да се погрижи за себе си. От това, което ми каза, съдя, че опасността е свързана със заварения й брат. Съмнявам се, че ще й направи нещо лошо. Жените са склонни да вдигат много шум за нищо.
— Вие си знаете, капитане — каза Блейн и погледна към небето. — Май ще имаме буря.
Крис огледа пухкавите бели облачета, които бягаха от острия вятър.
— Ще я изпреварим, но вземете мерки, ако излезе, че съм сбъркал.
Блейн се отдалечи. Крис отново обърна очи към Софи. Сякаш усетила втренчения му поглед, тя обърна глава. Погледите им се сблъскаха; после неговият се отмести. Когато отново погледна към нея, не я видя.
Софи се върна в каютата, за да избегне вятъра, който се беше усилил и беше станал почти бурен. Каспър трябва да беше хвърлил повече въглища в мангала, докато тя беше извън каютата, защото сега вътре й беше топло и уютно. Тя започна да се поти във вълнения си жакет и го свали. Отиде към илюминатора и се загледа в неспокойните вълни. Корабът беше започнал да подскача неудържимо. Тя почувства леко неразположение и отиде да легне.
Чувстваше се твърде зле, за да вечеря, и каза на Каспър да отнесе яденето.
— Ще има малко буря, госпожице — предупреди я момчето. — Капитанът каза, че няма да е много голяма, така че не се безпокойте.
Софи не можеше да не се тревожи, когато Крис не се върна в каютата тази нощ. Чуваше как вятърът вие, как дъждът, смесен със сняг, удря по илюминатора. Макар че се опита да проспи най-лошото, разстроеният й стомах я тормозеше през цялата нощ.
Когато се събуди следващата сутрин, като че ли не беше имало буря. Небето беше синьо, корабът се люлееше под нежния бриз, стомахът й се беше оправил. Тя се надигна, когато Крис влезе, залитайки, в каютата.
Софи веднага скочи от леглото.
— Изглеждаш ужасно — каза тя, поглеждайки тъмните сенки под очите му и наболата брада, която личеше на бузите му.
— Благодаря — отвърна той троснато и започна да сваля мокрите си дрехи.
— Какво правиш?
— След като опасността мина, ще си легна. — Изгледа я предизвикателно. — Можеш да се присъединиш към мене, ако искаш. Предполагам, че не си спала много снощи.
— Добре съм — каза тя, извръщайки се, когато той свали панталоните си.
Крис се отпусна с въздишка на леглото, придърпа одеялото до брадичката си и заспа почти веднага.
Софи се загледа в лицето му. Беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Така беше мислила през всичките тези години и още мислеше така. Косата му, мокра от бурята, изглеждаше не черна, а тъмнокестенява. Миглите му бяха неприлично дълга, но дръзките му черти издава несъмнената му мъжественост.
Софи си спомняше как жените припадаха по него в сезона на нейния дебют и как той й беше посвещавал цялото си време.
Проклет да е! Защо не й беше направил предложение след смъртта на Дезмънд?
4
Крис се събуди от един еротичен сън, за да се намери облян в светлина, процеждаща се през илюминатора, със Софи до себе си. Тя лежеше настрана, с лице към него, напълно облечена, но без вълнения жакет. Той се надигна на лакът и я загледа с неохотно възхищение. Полека смъкна одеялото до талията й, фината риза, която беше облякла, не скриваше нищо от нея; прекрасно можеше да бъде и гола. Сочната зрялост на тялото й го изкушаваше непреодолимо.