— Всички правим грешки, Крис. Ти сам призна, че последните седем години са били добри за тебе. Всичко е добре, щом свършва добре.
Крис се надигна от стола и отиде към прозореца е походката на човек, свикнал от години да върви по люлеещата се корабна палуба.
— Как можеш да наричаш смъртта на невинен човек добър край? Нищо не се е променило, за да премахне вината ми. Аз лиших родителите на Дезмънд от наследника им. Виновен съм точно колкото и онова невярно момиче. Господ знае, че се опитвах да я прогоня от паметта си.
— Точно така — съгласи се Джъстин. — Ако си спомняш, семейството й дойде обедняло в града и се надяваше да й намери богат съпруг. Едва успяха да я представят пред обществото. След дуела и скандала, който последва, се оттеглиха в имението си в Есекс. Родителите й починаха, а след дуела тя не се е явявала в приличното общество. Тогава беше на седемнадесет години. Сигурно вече е омъжена за някой недодялан провинциалист и живее в бедност с няколко хлапета. Пада й се според мене.
Крис се отвърна от прозореца.
— Както и да е, винаги ще нося вината заради смъртта на Дезмънд.
Макар да не му беше лесно, беше направил всичко възможно да забрави момичето. Цялата тази работа оставяше лош вкус в устата му и болка дълбоко в стомаха.
Крис се ядосваше всеки път, когато си припомнеше какъв доверчив младеж е бил. Момичето, което беше мислил, че обича, беше прекалено младо, за да съзнава какво прави, но достатъчно пораснало, за да дразни и да примамва.
— Помогни ми да разбера потребността ти да заминеш за Западна Индия, Крис. Защо е този внезапен подтик да изоставиш родната си страна завинаги? Поне като капитан на кораб ще се връщаш редовно в Англия, за да докарваш или да вземаш товари.
Крис опря длани на ръба на бюрото и се наведе напред; сините му очи блестяха решително.
— Спечелих на хазарт плантация за захарна тръстика в Кингстън, Ямайка. Собственикът, пират, който наскоро сам я бил спечелил, нямаше нужда от нея и я заложи. Аз спечелих натрупания залог и станах горд собственик на Сънсет Хил, доста голяма плантация със спиртоварна. Когато отидох в Сънсет Хил, разбрах, че да стана плантатор би ми харесало. Обичам тази плантация. Тя е, може да се каже, раят, който мога да имам. Имам пари, за да сменя старите машини и да поправя къщата, имам и кораба, с който да пренеса купеното до Ямайка. Честно казано, предизвикателството ми вдъхна сили и нямам търпение да се върна при златните брегове на Ямайка. От английските зими има какво да се желае.
— Това не ми харесва — измърмори Джъстин. — Ямайка е известна с честите си робски въстания. Откъде знаеш, че подобно нещо няма да се случи и в твоята плантация?
— Няма да се случи, защото ще освободя робите си и ще им плащам, за да продължат да работят в полетата и да правят ром.
Джъстин поклати глава.
— Освобождаването на робите може да бъде опасно. Другите собственици на плантации може да не са доволни, независимо колко чисти и благородни са намеренията ти. Има ли нещо, което да мога да направя, за да те накарам да промениш решението си?
— Ценя загрижеността ти, Джъстин, но твърдо съм решил.
— Ами „Безстрашни“? С друг капитан ли ще плава?
— Да, Дърк Блейн, първият ми помощник, ще командва „Безстрашни“. Корабът ще пренася ром и другите стоки, като например захар, тютюн и кафе, за чужди пристанища. „Безстрашни“ няма да стои и да бездейства в някое пристанище.
Джъстин въздъхна и вдигна ръце.
— Очевидно не мога да те разубедя. Всичко, което мога да кажа, е да ни идваш често на гости и да внимаваш. Със скорошните робски въстания и всичките земетресения и урагани Ямайка ще представи предизвикателства, които може да не си предполагал.
— Готов съм да приема нови предизвикателства — отвърна Крис.
— Тогава няма нищо друго, което да мога да кажа, само мога да ти пожелая всичко хубаво. Кога заминаваш?
— Горе-долу след една седмица. Корабът се зарежда с припаси; всичко, което искам да взема със себе си, вече е купено и се складира в трюма.
Джъстин се надигна.
— В такъв случай най-добре е да дойдеш с мене и да се сбогуваш със снаха си. Ние с Грейс те виждаме доста рядко. Може би ще върнеш към края на есента, за да ми помогнеш да посрещна детето си на белия свят. Ще означава много за Грейс, ако дойдеш на кръщенето.