— Няма да стане, нали разбираш.
— За какво говориш?
— Опитваш се да ме отвличаш, когато се осмеля да стигна твърде близо до миналото. Нищо, което можеш да кажеш, не е в състояние да облекчи вината, която изпитвам, заради смъртта на Дезмънд.
И излезе от каютата.
По-късно, облечена в дрехи, които миришеха на чисто и свежо, Софи излезе на палубата, за да се стопли на слънце. Беше изненадана, когато господин Блейн, първият помощник, спря да поговори с нея. Разговаряха любезно няколко минути, после той си отиде.
По време на вечерята Крис спомена за този разговор.
— Какво ти каза Блейн, Софи? Лапнал е по тебе, да знаеш.
Тя замря, вдигнала вилицата към устата си.
— Господин Блейн изглежда приятен човек. Разменихме няколко думи. Сериозно се съмнявам, че се интересува от мене. Просто задоволи любопитството си.
Тя продължи да яде, стараейки се да не обръща внимание на напрегнатите погледи на Крис. Искаше й се да се свие всеки път, когато той я погледнеше така, сякаш искаше тя да се намира където и да било другаде, само не на неговия кораб.
— Въздухът като че ли става по-топъл — забеляза тя.
— Ще усетиш разликата по-добре, когато стигнем в южни води.
След колко време?
Още една седмица, ако всичко върви добре.
Софи се нахрани и бутна чинията настрани. Прочисти гърлото си, взря се в сключените си пръсти и каза:
— Мисля, че трябва да спим отделно.
Устата на Крис се изпъна в тънка линия.
— В чие легло предпочиташ да спиш? Може би на господин Блейн?
Софи стана изведнъж, стиснала ръце в юмруци.
— В какво ме обвиняваш, капитане? Ние с тебе не сме дори приятели. Така че защо се държиш, сякаш това те интересува?
Крис вдигна рамене.
— Все ми е едно, но тъй като вече казах на екипажа си, че си моя, ще продължим да спим в една каюта и в едно легло. Какво правим или не правим в моето легло не е работа на никого. Независимо дали вярваш или не, но ще бъда безмерно облекчен в деня, когато се качиш на кораб за Англия.
Отдели едрата си фигура от стола и се запъти към вратата.
— Приготви се за лягане и не бързай. Аз трябва да направя някои измервания, за да определя курса.
Тази нощ определи много следващи нощи. Независимо какви аргументи привеждаше Софи, Крис отказваше да спи другаде. Това, което в действителност я притесняваше, беше фактът, че й харесваше да усеща тялото на Крис до себе си нощем… харесваше й прекалено много. Единствената отстъпка, която й правеше, беше, че ставаше сутрин преди нея и й оставяше каютата, докато не се върнеше вечерта, за да си легне.
Докато дните отминаваха, Софи скучаеше и започна да се заглежда в хората наоколо си. Господин Блейн все по-често говореше с нея. Често спираше до нея, докато тя стоеше до перилата. Малко по малко и други мъже от екипажа започваха да се осмеляват да прекарват по малко време в разговор с нея. Един побелял моряк като че ли беше забелязал неспокойствието й, защото предложи да я научи как да връзва възли, когато има свободно време.
Софи охотно прие и започна да прекарва дълги часове всеки следобед, седнала на купчина въжета до стария Мейпс, който я учеше на изкуството си. Един друг моряк я научи как да кърпи скъсани платна.
Дните започнаха да стават твърде горещи за вълнения жакет, който Софи носеше, но тя не се осмеляваше да го свали. Един ден Каспър забеляза пот да тече по челото й и й каза, че е достатъчно топло, за да хвърли вълнения жакет и плетената шапка.
Нямате нужда от тези тежки дрехи сега, госпожице — каза момчето. — Колкото по-близо стигаме до Ямайка, толкова по-горещо ще става.
— Съгласна съм, жакетът и шапката ми идват малко в повече — отвърна тя донякъде замислено, — но ако не ги нося, ще привличам прекалено много внимание. На капитана няма да му хареса.
— Но, госпожице, не разбирам защо… — Той млъкна, очевидно прозрял, и наведе глава. — О… ще видя какво мога да направя.
И се отдалечи тичешком.
Софи се усмихна и се върна към възела, с който се занимаваше. След не повече от тридесет минути Каспър се върна с една конопена риза с къси ръкави и отворена яка, подобна на онези, които моряците обличаха, щом стигнат в топли води. Софи възкликна възхитена. Платът не беше прозрачен, а ризата беше достатъчно обемиста, за да скрива женствените й форми.
— Ти си истински спасител, Каспър — възкликна Софи. — Нямам търпение да я облека и да попия малко от тази божествена слънчева светлина.
На следващия ден и всеки ден след това Софи обличаше конопената риза, когато отиваше на палубата. Тъй като Крис нямаше възражения към новото й облекло, тя реши да махне шапката. Сплете черната си коса на една дълга плитка и я остави да се спуска по гърба й.