Крис тупна Джъстин по гърба.
— Дете! Поздравления, старо момче. Мисията ми в живота ще бъде да се върна за благословеното събитие.
Двамата заедно излязоха от кабинета. Докато Джъстин се безпокоеше за бъдещето на брат си, Крис мислеше за новото, вълнуващо приключение, предизвикателство, което очакваше с нетърпение.
1
Лондон, една седмица по-късно
— Дойдох да си взема парите, Колдуел. Не мога да чакам, докато финансовото ти положение се подобри — възрази възпълният, набит мъж с оредяваща коса. — Резервирал към каюта за Ямайка на борда на „Утринна звезда“. Заминавам след пет дни. Много време бях далече от плантацията си и не мога повече да отлагам заминаването. Ако не изплатиш дълга си сега, ще повикам стражата и ще те отведат в затвора за длъжници. Сигурен съм, че не съм единственият в града, който държи твои полици.
Рейфърд виконт Колдуел усети внезапен импулс да зашлеви сър Оскар Ригби и да го изгони. Но колкото и да го ненавиждаше, трябваше да залепи любезна усмивка на лицето си и да се опита да го успокои.
— Е, хайде, сър Оскар, няма нужда от заплахи. Ще си получите парите.
— Кога?
— Веднага щом успея да оправя финансите си.
— Това никога няма да се случи, Колдуел. Всички знаят, че джобовете ви са празни. Сумата, която ми дължите, не е никак малка. Мога да използвам парите, за да купя още роби.
Спорът продължи с неотслабваща сила. Разменяха се заплахи. Гласовете се издигаха до диво кресчендо, докато тримата слуги, чиито услуги Колдуел едва можеше да заплаща, не изчезнаха в ниските етажи на занемарената градска къща.
Софи Карлайл слезе по стълбата на къщата, която завареният й брат беше наел, привлечена към кабинета от звука на сърдити гласове. Много добре знаеше за какво е спорът. Не минаваше и ден, без някой да се появи пред вратата им и да иска изплащане на някой от комарджийските дългове на Рей или на фините дрехи, които си купуваше.
Тя замръзна на долната площадка, когато вратата на кабинета се отвори рязко и един нисък, набит мъж с неподдаващи се на описване черти и зачервено лице изскочи оттам. Видя я и рязко спря.
— Коя сте вие, скъпа? — запита мъжът.
На Софи не й хареса фамилиарният му тон и тя се накани да му го каже, когато Рейфърд се появи зад гърба на дръзкия непознат.
— Сър Оскар, това е природената ми сестра, госпожица Софи Карлайл. Софи, запознай се със сър Оскар Ригби… ъ-ъ… мой делови познат.
Ригби посегна към ръката й и я поднесе към устните си за мокра целувка. Потискайки една тръпка, Софи издърпа ръката си.
— Вашата сестра, а? — изрече Ригби, изпращайки на Колдуел многозначителен поглед. — Може би бях малко прибързан с исканията си. Да се върнем ли в кабинета ви, за да продължим разговора? Сигурен съм, че можем да стигнем до споразумение, което да е удобно и за двама ни.
Софи отстъпи, не искаше да се занимава с делата на Рей. Ако той не беше проиграл зестрата й заедно със скромните имущества на съпругата си, сега нямаше да бъдат в такова ужасно положение. Тя се беше надявала, че щом Рей се ожени за Клеър, ще се откаже от капризите си и ще се успокои, но това не стана.
Искаше й се да се върне в провинциалното имение, където можеше да помага на хората от селцето. Планът на Рей да я доведе в Лондон, за да й намери богат съпруг, беше обречен на провал от самото начало. Бяха в града вече от един месец, но никой не ги канеше и Рей не беше намерил кой да помогне за представянето й у Алмак или на някое светско събитие.
— Сър Оскар — изрече тя, кимвайки рязко, — ще ви оставя да говорите с Рейфърд. Трябва да отида в кухнята, готвачката иска да ме види.
Ригби загледа как Софи се отдалечава и погледът му се задържа на съблазнителното полюляване на ханша й. Остана да гледа подир нея, докато тя не се скри, преда да влезе отново в кабинета. Колдуел го последва и затвори вратата.
— Сестра ви е ослепителна — каза Ригби. — Защо не се е омъжила? — Потупа брадичката си, потънал в мисли. — А, Софи Карлайл; да, сега си спомням. Имаше един скандал около името й. Тя избяга опозорена от града преди известно време. Подочух клюки за нея в един от игралните домове малко след като вие и тя се върнахте в града, но не обърнах особено внимание.
Колдуел отмина думите на Ригби.
— Беше малък инцидент, който се случи преди доста време. Оставете Софи. Споменахте за споразумение. Нямам търпение да чуя подробностите.
— Първо ми кажете дали имате на ръка петстотинте лири, които ми дължите.
— Не, но ако ми дадете още малко време…
— Никакво време. Вече ви казах. Скоро напускам Лондон. Но има друг начин да ми върнете дълга, без да ви струва и едно пени.