Лицето на Колдуел пламна.
— Само ми кажете какво искате и е ваше.
Ригби се залюля напред-назад на пети, вълнението се съчетаваше с предусещането, което се виждаше в самодоволната му усмивка. Сключвайки ръце зад гърба си, той се наду като паун.
След няколко напрегнати мига избъбри:
— Искам сестра ви. Дайте ми я за една нощ и ще унищожа полиците ви. Ако откажете, ще отида право при магистрата и ще ви пратя в затвора за длъжници.
Колдуел го зяпна.
— Искате Софи?
— Да. Искам я за една нощ в леглото си. Тя е много по-красива от робините, които имам в плантацията, и проститутките, които посещавам в Лондон.
Колдуел се заразхожда.
— Доведох я в Лондон, за да й намеря съпруг. Дайте ми време да уредя подходящ брак и ще имате петстотинте лири.
Ригби поклати отрицателно глава.
— Не ми върши работа. Сестра ви недокосната ли е?
— Имам основание да смятам, че е.
Очите на Ригби се замъглиха.
— Какво щастие за мене. Е, уговорихме ли се, Колдуел? — Колдуел се поколеба. — Може дори да предложа малка екстра, ако ми хареса — добави Ригби.
— Софи никога няма да се съгласи. Напоследък е много упорита и капризна. Почти нямам контрол над нея.
Ригби вдигна рамене.
— Разбира се, от вас зависи дали ще я принудите да ви се подчини. Бихте могли да й напомните, че съпругата ви няма да има съпруг, ако отидете в затвора за длъжници.
Колдуел трепна. Не го беше грижа за Клеър. Беше я оставил в провинцията, за да не пречи на работите му в града.
Нямаше друг начин. Софи трябваше да преглътне гордостта си и да се изправи пред неизбежното. Беше стара мома. Никой мъж нямаше да й даде друго освен неприлично предложение, осъзна той сега. Да продаде благосклонността на Софи беше единственото разрешение на финансовите му проблеми.
След като Ригби прекараше една нощ с нея, Колдуел смяташе да я предлага и на друга мъже. Може би някой щеше да я вземе за любовница. Тя вероятно нямаше да страда, ако станеше играчка на някой богат мъж. Щеше да живее стилно, да има прислуга, бижута, които по-късно би могла да продаде, и щеше да живее в разкош. Не беше лош живот и Колдуел щеше да се погрижи да получава своя дял. Всичко, което трябваше да направи, беше да я убеди.
— Софи ще направи каквото й кажа — увери той Ригби.
— Така си и мислех, че ще кажете. Ще отида при нея утре вечер. Направете така, че да знае какво искам от нея.
— Елате след десет часа; тя обикновено си ляга тогава. Ще пусна слугите в почивка и ще изляза, когато дойдете. Но ще си искам полиците, преди да влезете в стаята й.
След като се споразумяха, Ригби си тръгна, наперен като петел. Колдуел остана в кабинета си, планирайки гибелта на Софи.
Софи изплува от кухнята, когато чу предната врата да се затваря. Макар да нямаше представа какво иска досадният сър Оскар от Рейфърд, веднага усети, че става дума за пари. Този човек я караше да настръхва. Тя се запъти към кабинета с намерението да поговори с брат си да си заминат от Лондон.
— Какво искаше този човек? — запита Софи, влизайки в кабинета. — Ще направиш добре, ако се държиш настрана от такива хора.
Колдуел я изгледа намръщено.
— Дори не го познаваш.
— Така е и не искам да го познавам. Има едно нещо, за което бих искала да поговорим.
— И аз имам нещо, което искам да обсъдя с тебе, така че ти кажи първо, а после аз.
Софи не изпитваше нищо друго освен отвращение към заварения си брат. Майката на Рей беше първата съпруга на баща й. Тя му беше довела сина си от предишен брак. Рейфърд беше наследил титлата виконт в ранна възраст.
След смъртта на майката на Рей бащата на Софи се беше оженил за нейната майка. Софи беше единственото им дете. За съжаление баща й толкова се беше привързал към сина на първата си съпруга, че го беше определил за настойник на Софи. Рей беше непоправим комарджия и нехаен към семейството си, а и баща й не беше по-добър. И Рей, и баща й поставяха своите нужди над тези на семейството, оставяйки жените, зависещи от тях, в бедствено положение. Софи едва понасяше Рей и знаеше, че чувствата им са взаимни.
— Време е да се върнем у дома — каза тя. — Не можем да спечелим нищо, като стоим в Лондон, само трупаме още дългове. И двамата знаем, че опитите да ми намериш съпруг са обречени на неуспех.
— Защо се съгласи да дойдеш в Лондон, щом мислиш, че е било безполезно?
Тя отвърна поглед. Имаше няколко причини, но само една, която беше склонна да признае.
— Исках да ти докажа веднъж завинаги, че не можеш да ме контролираш. Помолих те да престанеш да ме караш да търся богат съпруг, който да напълни празните ти джобове. Да оставим тези глупости зад гърба си и да се върнем у дома. Трябва да осигуриш наследник на имението си.