— За какво ми е наследник на фалирало имущество? — изръмжа Колдуел. — Ти можеш да ни спасиш, ако се замислиш повечко.
— Ще трябва сам да се оправяш, Рей.
— Защо да се мъча заради тебе, когато ти си причината семейството ни да падне толкова ниско?
Чувство за вина обзе Софи. Беше пропиляла много години в опити да забрави събитието, което я беше накарало да избяга от Лондон. Но това, което никога нямаше да забрави, беше мъжът, в когото се беше влюбила, когато беше на седемнадесет години.
— Семейството ни щеше да е добре сега, ако не беше проиграл всичко с изключение на къщата и земята. Вече е време да се махнем от Лондон, Рей. Имението все още носи рента и пари от реколтата. Можеш да го вдигнеш на крака, ако положиш усилия.
— Не съм фермер и никога няма да бъда — възрази Колдуел. — Не, Софи, ти си единствената, която може да ме спаси от затвора за длъжници.
— Аз! Как си го представяш?
— Загубих повече, отколкото смятах. Кредиторите ми ме преследват. По-специално един от тях иска веднага да му се издължа. Заплаши да ме прати в затвора за длъжници, ако не…
— Ти си безотговорен глупак, Рей — изфуча Софи. — Затворът за длъжници е прекалено добро място за тебе. Макар да не съм виждала Клеър, я съжалявам.
— Получих едно предложение за тебе, което би могло да помогне да оправим финансовите си затруднения.
Софи се втренчи в него, не вярваше на нито една негова дума.
— Какво е това предложение и от кого?
— Изслушай, ме, преди да откажеш. Сътрудничеството ти може да спаси семейството ни.
— Никога не си се грижил за друг освен за себе си — нападна го Софи.
— Ожених се за тази крава Клеър, нали? Мислиш ли, че щях да й предложа брак, ако нямах нужда от парите й?
— Пари, които успя да прахосаш за доста кратко време.
Колдуел прочисти гърлото си.
— Сър Оскар…
— Не ми казвай, че тази крастава жаба ми предлага брак! — изфуча Софи. — Отговорът е не, не и не.
— Сър Оскар каза, че ще унищожи полиците ми в замяна на една нощ в леглото ти — продължи Колдуел, без да обръща внимание на възраженията й. — Лапнал е по тебе.
— Как смееш! Трябваше да го извикаш на дуел заради тази обида или най-малкото да му покажеш вратата.
Устата на Колдуел се изпъна в тънка линия; очите му станаха като две късчета лед.
— Винаги си предизвиквала неприятности. Вече не си ухажвана дебютантка. Стара мома си и дори да не беше, си опетнена от скандал.
— Няма да го направя, Рейфърд. Нямам нужда от издръжката ти. Получила съм много добро образование. Мога да се издържам като гувернантка, ако стане нужда.
— Ами Клеър? Ще я оставиш ли без издръжка? Имението е фалирало.
— Няма да го направя, Рей, дори и за Клеър. Тя си има родители, докато аз нямам никого. Няма да проституирам заради тебе или заради когото и да било другиго. Ще пусна утре обява в „Таймс“ и ще предложа услугите си като гувернантка.
Извръщайки се рязко, тя се стрелна покрай Колдуел и излезе от стаята.
Софи прекара останалата част от деня в избягване на заварения си брат и когато той се присъедини към нея на вечеря, не повдигна въпроса за сър Оскар, за голямо нейно облекчение. Тя се оттегли веднага след като се нахрани и не видя Рейфърд чак до вечерята на следващия ден.
— Дадох на слугите свободна вечер — каза той, когато Софи приключи с яденето и се извини.
Тя го изгледа втренчено. Не беше характерно за Рейфърд да бъде толкова великодушен и тя едва му повярва.
— Искали ли са го?
— Камериерката помоли за разрешение да прекара нощта при майка си, затова реших да дам и на Джийвс една свободна вечер. Готвачката, разбира се, винаги си отива у дома, след като вечерята бъде приготвена и поднесена.
— В такъв случай лека нощ — отвърна тя. И спря пред вратата. — Впрочем, моята обява трябва да излезе утре в „Таймс“.
Тъй като Рейфърд не реагира на новината така, както беше очаквала, Софи вдигна рамене и го остави да седи на масата. Отиде направо в стаята си, където започна да върши различни дребни работи, докато очите й не започнаха да се затварят. Тогава тя се съблече, изми лицето и зъбите си и надяна една ленена нощница, която беше станала прозрачна от безбройните пранета. Последното, което направи, преди да се покатери на леглото, беше да стъкне огън с последните въглища в сандъчето.
Намествайки се под юргана, за да си намери удобна поза, тя се запита дали ще има отговор на обявата й. Ясно осъзнавайки, че ще са необходими един-два дни, за да дойде отговор по пощата, тя заспа с надеждата, че ще може да постигне пълна независимост от Рейфърд. Отвратителното му предложение да проституира заради него беше последната капка в чашата на търпението й. Отвращението й към него най-накрая беше стигнало до критичната си точка.